Лира Литературно-рекламна Агенция
Елица Матеева
Творчеството на Свобода Бъчварова надскача обикновените ни представи за богата библиографска справка. Името й се свързва с 
най-хубавите години на българското кино преди падането на Берлинската стена. Всичко е възможно за таланта й на автор – да разкаже за далечно време, да анализира с дълбочина сложни политически пируети, да се втурне с героите си смело в отстояване на чисти идеали, да се усмихне с тъга и топлина на съвременниците си. По нейния роман “Литургия за Илинден” е направен един от най-хубавите български филми – “Мера според мера” (реж. Георги Дюлгеров). Тя е един от сценаристите (заедно с Павел Вежинов, Костадин Кюлюмов и Георги Марков) на любимия на няколко поколения сериал „На всеки километър“.
Като художествен ръководител на един от творческите колективи на Киноцентър “Бояна” Свобода Бъчварова оформя облика на българското кино. Тя е редактор на “Авантаж” (реж. Георги Дюлгеров), “Басейнът” (реж. Бинка Желязкова), “Лачените обувки на незнайния войн” (реж. Рангел Вълчанов) и какво ли не.
Великолепно хрумване, тънка ирония и ситуации с парадоксално чувство за хумор – лекота на диалога, запомнящи се фрази, невероятно предчувствие за разпад на системата вещае сценарият й „Опасен чар“. Този усет към комичното извира във веселието на “Опасен чар” (реж. Иван Андонов) с Тодор Колев, а след като филмът се превръща в култов за българската публика, Свобода Бъчварова издава роман върху сценарната основа. За прототип на чаровния аферист Гунчев, избрал да се назовава с различни имена на птици, Свобода Бъчварова е използвала реални персонажи и случки, разказани й от кадри на МВР. По време на снимките се ражда и прочутата реплика “роднина – милиционер”, с която актрисата Надя Тодорова, по сценарий съпруга на Георги Русев и майка на Маргарита Карамитева, дава нареждане как да се подредят гостите на сватбата. По време на снимки, актьорите дообогатяват репликите, а зрителят без да се усети ги научава наизуст.
„Той беше тънък, слаб, висок, отдавна преминал средната възраст, но запазил известно мъжко очарование на отминаващото време. Все още в някое заведение след бесните физкултурни и каскадьорски упражнения на младите посетители, когато оркестърът, за да си почине, започваше да свири танго, на дансинга се появяваше подобен мъж, който кавалерстваше на престаряла дама с фалшиви бижута. Те танцуват по един трогателен начин, навяващ тъга за нещо, към което никога няма желание да се върне.“
Този мъж, с трудна за определяне точна възраст е умен, комбинативен, успява да намери пари, да ги похарчи с епикурейски устрем и винаги всяко негово начинание завършва със сватба. Или не винаги – с учителката Боряна от Каварна му се случва неочкаваното – открива любовта, но той си тръгва. Гунчев-Ястребовски, Соколинов, Буревестников – опасният чародеец може да получи пенсия за дълъг престой в затворите. Той не е лишен от способности и таланти, разбира се може да се интегрира в някое печелившо предприятие или администрация, дори може да бъде даровит счетоводител, но не – Гунчев е свободен атом с огромно сърце, с което омайва дамите и чуждите портфейли. Той владее до съвършенство изкуството на импровизацията, защото познава наивитета на българина.
Този прекрасен „Опасен чар“ на Свобода Бъчварова, преиздаден отново от „Бгкниг@“ предлага остроумна визия за отминало време, чиито изгнили плодове консумираме и в наши дни. И все пак, ако трябва да съпоставим литературата с образите на киното – сякаш филмът на режисьора Иван Андонов владее до краен предел съзнанието – с точната си формула, структура и сюжет. Филмът е по-небъбрив от романа, събрал е в своя органичност силата на сценария.
Романът на Свобода Бъчварова „ Опасен чар“ осмисля времето на създаването му с една знаменита финална фраза за избора – да бъдеш, такъв, какъвто си, но по собствено желание. Във време, в което живота, любовта, работата, мечтите, раните, усмивките или целият свят се определят по график „ От… до ….“ – важен е личният избор. Защото животът не е чиновничество, животът е фантазия, сътворена според широтата на личния хоризонт. Все пак: по-добре е да си „опасен чар“, отколкото без грам чар!
