Лира Литературно-рекламна Агенция
Думите греят на рождения му ден
Дете е на учителка по френски и софийски адвокат – в техния дом се ражда през 1920 г. Иначе Валери Петров е част от дългата редица на лекарите, които пишат талантливо и успешно. Завършва медицина и дори започва успешна практика, но после нещата се променят…
След Втората световна война дори едновременно е редактор и лекар… После обаче започва дългия му път в писането, превеждането, словото се превръща в единствения негов свят.
Драматург, сценарист или пък парламентьор, Валери Петров успява да внесе своето разбиране за света ни в много поприща. И макар че писателят вече десетилетие не е сред нас, неговото усещане за ценностно и непреходно остава.
Затова на рождения му ден разгръщаме старите интервюта – и избираме от тях златни думи
Трябва да се поумнява, и то час по-скоро
„Трябва да се научим да минаваме над различията от всякакъв род, да се борим със заложените в нас от пещерно време алчност и агресивност, които според мен са в дъното на всичко. Усещам нашия век като голямото изпитание за Човека, който твърде самонадеяно се е нарекъл „знаещ, разумен“. А питате дали бъдещото общество трябва да бъде по-социално. Според мен изразът ви е слаб. То трябва да бъде не само по-социално, но съвсем друго, ново, по-човечно и достойно за Човека. Виж, тогава можем да спрем историята! Шегувам се, то се знае, историята не може да спре, освен – ай-ай-ай! – по еко- или астропричини. Но, мислейки в границите на нашите обозрими времена, напразно ни убеждават, че това, което имаме, наистина било несъвършено, но по-добро не можело да се измисли.“ (Из интервю за сп. „Осем“, 2011 г.)
Вярвам, че ще победи мечтата…
„Виждам човешката история от древността до днес като разказ за еволюционното развитие на човешкия начин на живеене върху планетата, в което еволюционно развитие революциите са отделни моменти. Опорочената, извратената Октомврийска революция е за мен пореден опит на човечеството да заживее по човешки. Пореден, но не и последен. И си мисля, че големите политолози на Запада, които триумфираха при рухването на Берлинската стена, ако бяха хуманисти, както твърдят, трябваше да леят горчиви сълзи. А отложената победа ще дойде, макар неизвестно кога и навярно не такава, каквато сме си я представяли досега…” (Из интервю за в.„Сега“, 2012 г.)
Човекът на днешния век става по-беден
„Големите скокове, които се извършиха – в технологиите, в промяната на вкуса, на ритъма на живота – правят така, че като че ли и вътрешната структура на човека се променя. Може би се мамя! И дано се мамя! Мъча се да продължавам в духа, който ме е водил през всичките ми немалко години! Не толкова отвън ми идват стимулите за творчество. По-скоро от чертите на моя собствен характер! Който не позволява да провесиш нос. И такова нещо не бива да се случва! Особено, когато човек публикува това, което мисли и чувства. Творецът няма право, дори в моменти на тъжовно настроение, да „заразява” с него околните. Защото, ако творецът си позволи от суетност да предава на другите своята тъга и мрачни мисли, това е греховно! (Из интервю за БГНЕС, 2008 г.)
Човек не може да се откаже от нищо написано
„То стои напечатано черно на бяло и очертава изминатия от писателя път, с всичките му увлечения и заблуди. Книгите, които назовавате, бележат, като цяло, спад в творчеството ми – в много от стихотворенията ми, включени в тях, макар да са писани искрено и да имат ред качества (структура, образи, техника), се чувства известна преднамереност, от която те хладнеят.“ (Из интервю на Продрум Димов, 1993 г.)
