Лира Литературно-рекламна Агенция
На 5 април 1997 година умира Алън Гинсбърг. Той е един от най-значимите поети на 60-те и 70-те години на ХХ век. Смятан е за икона на бийт-поколението. Сред известните му произведенията са „Вой и други стихове”, „Падението на Америка”, „Стихове с бяло фередже”, „Смърт и слава: Стихове” и др. Поддържа връзка с Джак Керуак, Уилям Бъроуз, Боб Дилън и др. Гинсбърг пътува много, запознава се с будизма, участва в движението на хипитата, активно участва в акции на протеста против войната във Виетнам, оказва огромно влияние на рок-музикантите.
Ето тякои негови мисли:
Ако не покажем на никого, сме свободни да пишем всичко.
Така, както Буда каза на дама, която му предложи проклятие, подаръкът се връща на даряващия, когато той не бъде приет.
Поезията не е израз на партийната линия. Това е онова време на нощта, да лежиш в леглото, да мислиш какво наистина мислиш, да направиш личния свят публичен, това прави поетът.
Не мисля, че има някаква истина. Има само гледни точки.
Поезията е едно от местата, в което хората могат да споделят естествените си човешки помисли. Отдушник за споделяне на тайни.
Който контролира медиите, имиджите, контролира културата.
Поетите са прокълнати…, но виждат с очите на ангелите.
Единственото нещо, което може да спаси света, е овладяване на съзнанието на думите. Точно това прави поезията.
Фактът, за който трябва да се хванем като за спасителен пояс, е, че е възможно да си добър и почтен човек, а в същото време напълно жив.
За щастие, изкуството е колективно усилие – на малка избрана общественост, която живее в спиритуален свят, опитвайки се да интерпретира войните на самотата и плътта.
Нашите глави са обли, затова мисълта може да сменя посоката си.
Ами ако някой създаде война и никой не дойде?
Колажът горе е на Петя Александрова/Dir.bg/
Снимки Getty Images
