Лира Литературно-рекламна Агенция
На 13 януари отбелязваме раждането на родното кино
Преди 105 години на този ден се завърта за първи път лентата на „Българан е галант”. При това лента има наистина – днес колкото и да се употребява тази дума, смисълът ѝ е загубен във вихъра от технологии.
Всъщност, загубен е и самият първи български филм. Следите му изчезват безследно през 40-те на миналия век и така днес разполагаме едва с няколко кадъра от него. А по всичко личи, скоро ще изгубим и мястото, на което е показан – „Модерен театър” в София. Паметникът на културата е в бедствено състояние и изглежда че дните му са преброени. А каквато е паметта ни, такова е и настоящето.
„Българан е галант” е филм на Васил Гендов, като той изпълнява и главната роля. Партнира му Мара Липина. Малък жест към пионерите на българското кино е това, че през 2005-а датата на прожекцията е обявена с държавен указ за официален празник на филмовата индустрия у нас.
Мъничкият юбилей тази година е съпроводен с прожекции на любими български филми в няколко софийски кина. Да припомним, че в столицата действа и стратегия, развиваща я като творчески град на киното. 32 продукции са заснети с финансова подкрепа от общината през последните пет години.
А българските филми заслужават да ги отрупваме с любов. Има една специална категория – на тези, които са са се родили по книги. И точно те сякаш са най-актуални в момента. Но вижте всичките ни идеи как да идем на БГ кино в „Хеликон“.
Около „18% сиво” се шуми като пред премиера
Книгата на Захари Карабашлиев е едно от запомнящите се наши заглавия в най-ново време. Затова и щом киното ни посъбра сили, се зае с това удоволствие да я филмира. Режисьор на продукцията е Виктор Чучков, а в главните роли са Рушен Видинлиев и Доля Гавански. Филм за любов, мечти, загуба, оцеляване и надежди, и пак любов – така описва „18% сиво” режисьорът. Снимките са повече от мащабни, защото се снима общо в седем държави. Изграден под формата на копродукция, провокира да разгърнем и романа. И да се изгубим по страниците му, за да се преоткрием отново в живота. „18% сиво” е в разпространение от 24 януари 2020 г.
Стискаме палци за номинация на „Физика на тъгата”
Именно на празника на родното кино ще бъдат обявени номинациите за тазгодишните „Оскари”. Филмът на българския художник и аниматор Теодор Ушев се състезава в категорията за късометражна анимация. От 90 филма в първоначалния списък останаха 10 – сред тях и „Физика на тъгата”. Продукцията, създадена по сигурно най-успешния български роман в ново време, имаше премиера в Торонто. Теодор Ушев заедно със самия автор Георги Господинов се радваха на аплодисментите и на родната публика – по време на „Киномания”. Каквото и да стане всъщност с номинациите, едно е ясно – успехът е голям!
„Възвишение” също спечели симпатиите
Филмът по книгата на Милен Русков се появи преди малко повече от две години в кината. Режисиран от Виктор Божинов, предлага близо два часа и половина в компанията на превърналите се в емблематични герои на романа. Самата история, както знаем, е смесица от исторически факти и художествена измислица. Хит в книжарниците, „Възвишение” смело спечели любовта и на зрителите. Само за първите десет дни повече от 70 хил. зрители влязоха в киносалоните, за да съпреживеят сюжета, сътворен от Милен Русков.
„Тютюн” се е превърнал вече в класика
Романът на Димитър Димов десетилетия наред е феномен за родната литература. Още в началото на 60-те режисьорът Никола Корабов решава, че си струва да бъде екранизиран и наистина се оказва така! Невена Коканова прави една от най-запомнящите се свои роли, а продукцията си спечелва място и в програмата на фестивала в Кан през 1963-а. Житейската драма, в която има и романтична нотка, и много интрига, получава подобаващ саундтрак – с музиката към „Тютюн” се захваща Васил Казанджиев, чието име стои зад едни от най-добрите български филми през последния половин век.
„Под игото” е филмиран повече от веднъж
Славната книга от Патриарха Вазов си е заслужила различните интерпретации. През 1952 г. се появява продукция, режисирана от Дако Даковски. Паметна е, защото представлява първия мащабен филм на родната кинематография. В ролята на Бойчо Огнянов е Мирослав Миндов, Рада е Лили Попиванова, а Боримечката – Петко Карлуковски. Композитор пък е самият Филип Кутев. За снимките са избрани Копривщица, Троянският манастир и село Петрич.
Около 35 години по-късно Янко и Нина Янкови ни поднасят нова екранизация, този път сериал. Тук като Бойчо Огнянов виждаме Андрей Слабаков, чорбаджи Марко пък е Георги Георгиев-Гец. Появяват се икони като Парцалев и Калоянчев. Поводът за създаването на филма е 100-годишнината от написването на романа. Интересното е, че в сценария попадат фрагменти и от други популярни Вазови творби – деветте епизода включват още „Чичовци”, „Епопея на забравените” и др.
Нашите пет, разбира се, лесно могат да станат и 15 – знаменити са екранизациите на „Козият рог”, „Време разделно”, „Хайка за вълци” и др. А на празника на родното кино си пожелаваме писателите ни да създават такива творби, от които в българското кино да се раждат шедьоври.
