Красивите истории са на мода през април

преди 3 седмици Критика, Ревюта, Читатели

Ето една, в която има интрига, напрежение и романтика

„Това, което винаги крием“ е наглед сладка любовна книга, но авторката Луси Скор бързо ни вади от заблуждението. Отношенията на Наш и Лина ще минат през много перипетии, преди нещата да свършат добре.

И все пак Луси Скор е сред съвременните романтични звезди – знаят го в „Амазон“ и в „Ню Йорк Таймс“, възхищават ѝ се в „Гудрийдс“. Тя е уловила едно пикантно желание на читателите – книгите, които им харесват, никога да не свършват. Затова и „Това, което винаги крием“ се изправя пред нас с внушителен обем от 544 страници в превод на Вера Паунова… Но и случващото се в Нокъмаут е толкова заплетено, че дебелината на книгата е оправдана!

Поредицата за това малко градче – Нокъмаут, е сред най-успешните на Луси Скор. Тя прилага дори следната хватка – в края на всяка книга набързо скицира онова, което ще се случи в следващата… но с много недоизказани неща естествено! Така че романът хем е самостоятелен, хем ни гложди любопитството какво се случва в първия… А той се казва „Това, което никога не приехме“.

Сега, в „Това, което винаги крием“, Наш е доброто ченге – ама наистина, той все пак е полицейски началник, който се възстановява от огнестрелна рана. Лина пък е опърничава, колкото си щете… и те двамата трябва да се влюбят! Луси Скор добавя и много дребни елементи, истории на заден план, забавни премеждия с второстепенни герои, така че книгата да зазвучи като един многогласен хор, изпълнена с интрига, забавление, хумор и разбира се, любов.

Луси Скор се харесва на читателите може би защото смесва различни жанрове или пък понеже любовта в крайна сметка побеждава – така е и в „Това, което винаги крием“

Може би и заради смесването на няколко жанра, но книгата стана любима на читателите и с помощта на „ТикТок“. Мнозина дори я определиха като едно от най-очакваните заглавия на тази 2024 г. и очевидно оправдава похвалите, защото Луси Скор създаде след нея и трето приключение в поредицата си за Нокъмаут. Но сега е време да разтворим именно „Това, което винаги крием“…