Писателят е майстор на корсети по занаят и журналист по професия
„Здравият разум“ излиза преди 248 години – в навечерието на Американската революция. За мнозина именно творбата на Пейн е последната капка, довела до нея. По петдесетината страници на книгата авторът защитава позицията, че тринадесетте британски колонии в Северна Америка трябва да обявят независимост от Великобритания. Книгата излиза анонимно и се превръща в сензация.
Само за няколко месеца от „Здравият разум“ са продадени половин милион екземпляра. Ако тази бройка се съотнесе към тогавашното население от около 2,5 млн. души, излиза, че памфлетът на Томас Пейн е най-търсен и продаван и в американската история изобщо. Бързо се превръща във феномен, като се чете буквално навсякъде – включително на обществени места и в кръчмите.
Самият Пейн доблестно защитава позицията си, като се включва и в революцията като адютант на генерал Грийн. Нещо повече, смята се, че един от разделите в книгата – „Размишления върху сегашното състояние на американските дела“, повлиява дори написването на Декларацията за независимост.
„Здравият разум“ е най-продаваната книга в САЩ, съотнесено към тогавашното население от около 2,5 млн. души
Томас Пейн продължава да твори, като въпреки добрите продажби, остава на ръба на бедността, тъй като отказва да печели от творбите си. Живее от обществени дарения и се отдава на другите си таланти, като сред изобретенията му е и висящ железен мост.
И в следващите си книги говори срещу монархията и в полза на републиката. Според него единственият изход от положението е солиден образователен план. Пътува за Великобритания и Франция, където идеите му също предизвикват смут. Призован на съд в Лондон, той бяга в Париж, където пък за малко не се озовава на ешафода. В една от късните си творби издига още в края на 18. век идеята правителството да поема разходите на своите граждани – безусловен базов доход.
Както често става в света ни, Томас Пейн умира сам и забравен през 1809 г. Минава повече от век, преди англичаните да признаят блестящия му ум. Едва в средата на миналото столетие пък негов бюст се появява в Залата на славата на Нюйоркския университет.