Юлия ПЕТКОВА „Тази бездарност и безотговорност на политиците доведе Европа до сегашното ѝ падение, в което тя се чувства вероятно като Атлантида, защото има усещането, че потъва в една течна стихия, каквато е историята.” – Хосе Ортега-и-Гасет Днес, 9 май, се навършват точно 136 години от рождението на един от …
Прочетете още »Десет съвета от Кортасар за добър разказ
Няма правила за писането на един разказ, само гледни точки „Никой не може да твърди, че разказите могат да се пишат едва след като човек е научил правилата как да го прави… просто защото няма такива; в най-добрия случай говорим за гледни точки, за определени константи, които придават структура на …
Прочетете още »Благословението да четеш Спиноза
Опити върху „Богословско-политически трактат“ от Николай Петков В навечерието на Томина неделя – ще кажат мнозина – на един нормален поп не му е работа да чете Спиноза; още по-малко – да пише за него. При все че друг поп – отец Тома от Дивдядово, направи и невъзможното, за да …
Прочетете още »Шантав рам
Иван ГОЛЕВ Тази не много умна игра на думи ми се беше забила в главата, докато четях с деветгодишно закъснение дебелия роман на Грегъри Дейвид Робъртс. Щом го свърших, бръкнах да видя определението за рам. Знаех, че е някакъв вид памет, но ми дойде добре, че се оказа „динамична памет …
Прочетете още »“Триумфът на твореца” или за последната книга на Цветан Тодоров
Николай Петков Пиша тези редове на Велика събота. Църквата пее: “… да мълчи всяка плът”, а аз – в полумистично пеещо мълчание, си мисля, че преди две години и два месеца – в ден, (донякъде) подобен на този, казахме: последно сбогом на големия философ, културолог и литературовед Цветан Тодоров. Беше …
Прочетете още »Република на смеха
От другата страна на Черно море, в една древна земя, някога част от Османската империя, а днес курорт за крупни руски инвеститори, се намира Сухуми – градът, в който е роден писателят Фазил Искандер (1929-2016). Не се говори често за Абхазия, освен в рамките на военните ù конфликти с Грузия, …
Прочетете още »Четенето произвежда спомени
Любина Йорданова, Лондон „Всичките наши тела” е тънка книга, пълна със „свръхкратки истории” от Георги Господинов с чудните илюстрации на Люба Халева, които се появяват изненадващо и произволно по страниците. Всеки разказ е микровселена, който се чете за секунди – необятен, всепоглъщащ, траен и учудващ. „Обелването на ябълката” възкреси дядо …
Прочетете още »Готов ли е изкуственият интелект да пише романи?
Мечтата или пък кошмарът за проза, създадена от машини, се приближи с една крачка към нас, след като от лабораторията на Илън Мъск OpenAI обявиха, че изкуственият интелект GPT2 вече може да създава текстове, пише в. „Гардиън“. „Поради опасенията ни от злонамерено приложение на технологията, не смятаме да я предлагаме …
Прочетете още »За тъпите разкази и как творческото ни безсилие доведе до написването им
Георги КАИТИН Тия разкази са много хубави и Мирослав Михайлов е голям писател… Шегувам се бе, хора. Мирослав Михайлов не е никакъв писател, а разказите са страшно тъпи и самият аз имам принос за това. Чакайте да ви обясня как стана всичко. Един следобед след третата бира, докато седнал от …
Прочетете още »Смъртоносно бяло… усещане за изгубена свяст
Юлия ПЕТКОВА „Смъртоносно бяло” е същински водовъртеж от герои и страсти, но ако трябва да обобщим, това е история за съвестта, самоизмамата и свободата. Атмосферата на четвъртия роман от поредицата с ветерана от войната в Афганистан Корморан Страйк е напрегната, на места трагикомична. Под повърхността на мистерията обаче се откроява …
Прочетете още »