Начало / Автори / Десет съвета от Кортасар за добър разказ

Десет съвета от Кортасар за добър разказ

140620_JulioCortazar_01_internet-1920x1080-1440x808

  1. Няма правила за писането на един разказ, само гледни точки

„Никой не може да твърди, че разказите могат да се пишат едва след като човек е научил правилата как да го прави… просто защото няма такива; в най-добрия случай говорим за гледни точки, за определени константи, които придават структура на този така труден за категоризация жанр…“

  1. Разказът винаги притежава единност

Той е всъщност „едновременно жив синтез и синтезиран живот, нещо като потрепването на водата в чаша, временност в перманентността…“

„Докато в киното, както и в романа, улавянето на тази по-широка и многообразна действителност се осъществява посредством развитието на отделни елементи, то в една качествена фотография или разказ се процедира обратно, т.е. от фотографа или разказвача се изисква да изберат и да се ограничат до едно изображение или събитие, които да са значителни.“

  1. Разказът оставя без дъх

„Вярно е, че един хубав роман натрупва прогресивно своите ефекти върху читателя си, докато един добър разказ е режещ, хапещ, безмилостен още от първите изречения. Нека това да не се разбира прекалено буквално, тъй като добрият разказвач е изключително хитър боксьор и много от първоначалните му удари могат да изглеждат слабоефективни, докато всъщност подкопават и най-солидната съпротива на противника. Вземете кой да е велик разказ и анализирайте първата му страница. Бих се изненадал, ако откриете непотребни елементи.“

  1. В един разказ съществуват само доброто и лошото отношение

„В литературата няма добри и лоши теми, единствено добро или лошо отношение към темата.“

„Дори един камък е интересен, когато с него се занимаят Хенри Джеймс или Франц Кафка.“

„Една и съща тема може да бъде дълбоко значима за един автор и неинтересна за друг; една и съща тема ще събуди огромен отзвук у един читател, а друг ще остави безразличен. Накратко, може да се каже, че няма абсолютно значими или абсолютно незначителни теми. Налице е мистериозен и сложен съюз между писателя и темата в даден момент, съюз, който в последствие може да се образува между разказа и читателите му.“

  1. Добрият разказ борави с три аспекта – значимост, интензивност и напрежение

„Значимият елемент на разказа пребивава основно в темата, в избора на случка, реална или измислена, която да притежава мистериозното свойство да интригува, така че дори обикновена сцена у дома да се превръща в неумолимо резюме на дадено човешко състояние или пък в искрящ символ на някакво социално или историческо явление…“

„Разказите на Катрин Мансфийлд, на Чехов са значими, нещо избухва в тях, докато ги четем и ни предлагат един вид откъсване от всекидневното.“

„Значимостта в един разказ остава без смисъл, ако не е свързана с интензивността и напрежението, притежавани от него. Те обаче вече зависят и от техниката, приложена в развитието на въпросната тема. И тъкмо тук е границата между добрия и лошия разказвач.“

  1. Разказът е друг свят

Орасио Кирога отбелязва: „Разказвай все едно историята не би представлявала интерес за никого извън тясното обкръжение на твоите герои, един от които би могъл да бъдеш и ти. По никакъв друг начин не може да се постигне живот в разказа.“

  1. Разказът има нужда от живот

„Когато пиша разказ, инстинктивно се старая той да бъде отдалечен от мен като автор, да притежава свой живот, а читателят да има или поне да може да има усещането, че в известен смисъл чете нещо, което се е зародило само по себе си, в себе си и дори от себе си, във всеки случай, с помощта, но не е и с явното присъствие на демиурга.“

  1. Разказвачът не трябва да оставя героите си в покрайнините на разказа

„Винаги са ме дразнели разказите, в които героите остават сякаш встрани, докато разказвачът обяснява за тяхна сметка детайли или стъпки от една ситуация към друга.“

„Разказването от първо лице представлява най-лесното и вероятно най-доброто решение на проблема, тъй като така разказ и действие са едно и също нещо.“

„Струва ми се суета желанието да се намесваш в разказа с нещо повече от самия разказ.“

  1. Фантастичното в един разказ се постига само с изкривяване на нормалното

„Генезисът на разказа и поемата обаче е един и същи, той се ражда от едно внезапно отчуждаване, от едно изместване, което изменя „нормалния“ режим на съзнанието…“

„Единствено моментната промяна вътре в нормалността разкрива фантастичното, но е необходимо и то да се превърне в правило, без да измества обичайните структури, между които се е наместило.“

„Най-лошата литература от този жанр е тази, която предпочита да действа по обратната процедура, т.е. изместването на временно обикновеното, нахълтвайки в целостта на разказа с широко разгръщане на свръхестествена украса.“

  1. Ролята на писателя е съществена

„За да провокира у читателя вълнението, което е накарало самия него да напише разказа, е необходима характерна атмосфера, която принуждава читателя да продължи да чете. Авторът има за цел да улови вниманието, което кара читателя да забрави всичко, което го заобикаля, и прочитайки разказа, предизвиква в него чувство на свързаност по един нов, богат, дълбоко красив начин. А това може да бъде постигнато със стил, основан на интензитета и напрежението, в който формалните и експресивните елементи се нагласят взаимно помежду си. А интензитета на действието и вътрешното напрежение на разказа са вече функция на умението на писателя.“

Хулио Кортасар е изключително обичан заради множеството си разкази, сред които блестят например сборниците „Истории за кронопи и фами“ или „Бестиарий“

По материали от Mal Salvaje: Йордан Проданов

Прочетете още

cteni

Четенето е полезно и за пеленачетата

Героите с имена са най-важни за развитието им Книгите подкрепят доброто функциониране на мозъчната дейност …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.