Начало / Критика / Шантав рам

Шантав рам

148243_bИван ГОЛЕВ

Тази не много умна игра на думи ми се беше забила в главата, докато четях с деветгодишно закъснение дебелия роман на Грегъри Дейвид Робъртс. Щом го свърших, бръкнах да видя определението за рам. Знаех, че е някакъв вид памет, но ми дойде добре, че се оказа „динамична памет с произволен достъп”. Защото романът му много напомня това. И определено е шантав.

Бързам да кажа, че „Шантарам” e страхотна книга! Отдавна не бях чел биографично-художествен текст, който така непринудено и простодушно да ми отваря цял един нов свят, за който мислех, че знам нещо – Индия. Страна древна и велика, бедна на пари, но богата на човешки потенциал, на духовни измерения, на философски проникновения и проста човешка обич. Както и отдавна не бях попадал на такава невероятна съдба, каквато е очевидно съдбата на автора.

В тази своя съвременна епопея на делника Робъртс пише както диша – просто, внушаващо доверие, хващащо за сърцето. На подобно писане съм се възхищавал у Хенри Милър, Чарлс Буковски, Джак Керуак, Ерих Мария Ремарк, в „Пеперудата” на Анри Шариер и, разбира се, у Достоевски, Захарий Стоянов, поп Минчо Кръстев. Дори давайки си сметка, че не всичко, което се случва на героя му, се е случило и на него, то стига, за да изпаднеш в известно самосъжаление: „Виж как пълноценно живеят хората, а ти живуркаш ли, живуркаш!”

Хероиновата му зависимост, бягството му от австралийския затвор, животът му в бомбайските бордеи, работата му за местната мафия, попадането му в индийски затвор, участието му във войната в Афганистан и още множество стряскащи перипетии са само външната част на случващото се в „Шантарам”. Далеч по-важна намирам способността на „динамичната му памет с произволен достъп” да пренарежда света край нас, да променя йерархичността на ценностите, да те въвлича в своя странен и съкрушен свят, без да губи човечността и доброто в себе си. Това е навярно най-ценното в тази изключителна творба. Буквално от всеки ред тук блика любов – към някой обикновен човечец , но и към милиардите безименни човешки същества, частица от които е всеки от нас.

Естествено като пълноводна река, повествованието в едни участъци гневно се пени, в други бавно се разлива и мирно отразява благословените слънчеви лъчи, увличайки те в ненатрапчивата си мъдрост. А когато се умориш от нея, те вкарва в някой тих вир, за да си починеш и премислиш.

Десетки, навярно и стотици са изреченията, които ако бях по-прилежен, трябваше да си запиша, за да ме поучават и напътстват. Но пък ги оставих на благоволението на собствения си рам – произволно да ми ги вади от дълбините си при нужда.

Макар от бюргерска гледна точка „Шантарам” да е сага за един престъпник сред престъпници, то е и невероятен тест за нашия собствен благочестив живот. Защото ние може да сме експерти по всеки квадратен метър от жилището на някой скоротечен политик и в същото време да сме глухи и слепи за болката на съседа, от който ни дели една панелна стена. Грешникът Грегъри Робъртс заслужава далеч повече нашето уважение от хилядите телевизионни икони, пред които сме свикнали да скланяме вечер глава в търсене на смисъл и упование. А непримиримостта му срещу всякакви решетки и окови за тялото и духа е достойна за най-дълбок поклон.

Препрочитам тия редове и разбирам, че не съм споменал и стотна от литературните достойнства на „Шантарам”. Но пък с чиста съвест го препоръчвам на всеки, закъснял като мен, който търси в книгите истина, човечност и любов.

Пак със закъснение, поздравления и за превода на Светлана Комогорова – Комата!

Прочетете още

Screenshot_2019-08-31 Книжарница175_small pdf

Докъде води нечетенето

Иван ГОЛЕВ Най-лесно е да кажем – до затъпяване. До неспособност да работиш качествено. До …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.