Лира Литературно-рекламна Агенция
Мечтата или пък кошмарът за проза, създадена от машини, се приближи с една крачка към нас, след като от лабораторията на Илън Мъск OpenAI обявиха, че изкуственият интелект GPT2 вече може да създава текстове, пише в. „Гардиън“. „Поради опасенията ни от злонамерено приложение на технологията, не смятаме да я предлагаме за масова употреба”, се казва в съобщение на организацията. Дали машините няма да се включат в информационната война или скромно ще започнат да творят романи?
Нека да поразсъждаваме. Изкуственият интелект от дълго време е съществена част от всекидневието, но за какъв интелект точно става дума? Например споменатият GPT2 използва голяма база от статистически обработени и написани от човешка ръка, по-конкретно 40 гигабайта онлайн базирани текстове със съответната оценка на читателите им. Изкуственият интелект използва тези данни, за да предвиди читателската реакция, но това е и същият подход, който стои зад автоматичните отговори в пощата на Google Gmail – те наистина са полезни, но си личи, че са… автоматични.
Засега писателите няма от какво да се притесняват. На GPT2 е дадено първото изречение от „1984” на Джордж Оруел: „Априлският ден бе ясен и студен, часовниците биеха тринайсет часа”. Ето как изкуственият интелект продължава нататък: „Тръгвах с колата към новата си работа в Сиатъл. Заредих гориво, завъртях ключа и потеглих. Представях си какъв ден ми предстои. 100 години по-късно, през 2045 г., бях учител в беден селски район на Китай. Започнах с китайска история и история на изкуството”. Очевидно полученият текст е доста объркващ.
Справя ли се изкуственият интелект по-добре с Джейн Остин. „Общоизвестна истина е” – така започва „Гордост и предразсъдъци”, а машината продължава: „… че когато една нация е всъщност цивилизация, бизнес лидерите трябва да окуражават навици като добродетелност, производственост и ред сред населението”. Това донякъде звучи като леко объркана версия на политическа реч от 19. век.
Изкуственият интелект използва същия подход, който стои зад автоматичните отговори в Google Gmail – наистина са полезни, но си личи, че са автоматични
Има ли причина да се тревожим за бъдещето на литературата? Въпреки че от известно време има изкуствен интелект, който може да „пише” нови истории, той е базиран на сходен на плагиатството механизъм, смесващ текстове, писани от човешки същества. Когато човек бъде уличен в плагиатство, това е голям проблем. Когато група хора се съберат и създадат програма, която официално използва плагиатството, това е прогрес, така ли?
Всъщност съобщението на създателите, че GPT2 е твърде опасен, за да бъде предложен за масова употреба, мирише на чиста проба пиар. Той можел да се използва за генериране на фалшиви новини, но явно не е на нивото да се справи с интернет троловете, които ги генерират всекидневно. Защото много по-опасни от непохватно създадените от изкуствения интелект текстове са тези, злонамерено писани от реални хора, седнали пред компютрите си.
Вероятно GPT2 има бъдеще, ако му се възложи да генерира първа чернова на бизнес доклад или пък на евтин роман за известен учен, преследващ световни конспирации в компанията на млади дами на половината на възрастта му. Все пак подобна, но много по-дълга, е историята на компютърно генерираната музика. Всъщност още Моцарт създава поредица от фрагменти, които могат да бъдат съединени в огромен брой варианти и съответно, така да се получат огромен брой различни валсове. В средата на 20. век процъфтяват математическите уравнения, стъпващи на прогнозиране на композиторската естетика и продуциращи музика, има дори цели албуми.
Много по-опасни от непохватно създадените от изкуствения интелект текстове са тези, злонамерено писани от реални хора, седнали пред компютрите си
Подобен безславен развой на изкуствената проза би бил много разочароващ за всеки антиутопист. Но от другаде идва опасността днес. Говори се все повече как „роботите” ще заемат работните места на хората, но се пропускат онези хора на мениджърски позиции, които купуват техника, която е по-евтина за поддръжка от човешкия капитал. В САЩ се наливат купища средства за изкуствен интелект, който да генерира есета и изпитни материали, достойни за прием в университет, и целта е ясна – да се намали нуждата от учители. И със сигурност Амазон няма да има нищо против да продава изцяло компютърно генерирани книги, защото да не забравяме, че никой изкуствен интелект не е предявил претенции за авторски права.
Колко притеснени от подобни перспективи трябва да бъдем зависи от това как приемаме културата като цяло. Цялата шумотевица около GPT2 показва, че донякъде сме залитнали по съвременното разбиране как всичко е просто набор от данни, подредени посредством двоичен код. Текстовете също могат да бъдат математически кодирани и сведени до код, нали така? Но писането не е въпрос на данни. То е средство за изразяване на това, което създателят иска да каже. Една компютърна програма няма потребността да се изразява, тя няма и житейския опит, стоящ зад подобна потребност. Тя може да бъде обучена, но докато машините нямат вътрешен живот и разбиране за света около тях, те няма да могат да разкажат собствена история. А ако някой ден успеят, ще можем ли да я разберем? Както пише Витгенщайн, „Ако лъвът можеше да говори, ние нямаше да можем да го разберем”. Да бъдеш лъв е толкова различно от това да си човек, че не би могло да има точка на взаимно разбиране. Затова е напълно възможно да не можем да разберем и една машина, била тя и населена от съзнание.
Lira.bg по материали на в. „Гардиън“
