Начало / Критика / Смъртоносно бяло… усещане за изгубена свяст

Смъртоносно бяло… усещане за изгубена свяст

217740_bЮлия ПЕТКОВА

Смъртоносно бяло” е същински водовъртеж от герои и страсти, но ако трябва да обобщим, това е история за съвестта, самоизмамата и свободата. Атмосферата на четвъртия роман от поредицата с ветерана от войната в Афганистан Корморан Страйк е напрегната, на места трагикомична. Под повърхността на мистерията обаче се откроява непоколебимият жест на авторката срещу цинизма на политическата класа и толерантността към мъжкото насилие. Мащабът и сложността на разказа напомнят за викторианската проза, да не говорим за гротескните персонажи, сякаш излезли изпод перото на Дикенс.

Още в началото ще налетите на младеж с предполагаемо психотично разстройство, който твърди, че е станал свидетел на убийство. Действието се развива по време на Олимпийските игри в Лондон през 2012 година. Министърът, който отговаря за церемонията по откриване, става жертва на изнудване и наема детектив Страйк. Проблемът е, че не разкрива какво точно е извършил – това  затруднява разследването. Впрочем Страйк е все така прелестно непохватен, с леко плашещо въздействие върху околните поради едрия си ръст, мургаво лице и природно смръщен  боксьорски профил. Трябва да му се признае хроничната неспособност да изразява чувствата си, особено към Робин, с която (слава богу!) отново ще работят заедно.

Хитовата криминална поредица осветли още една страна от таланта на Роулинг, която продължи да подписва книгите с псевдонима Робърт Галбрейт. „Зовът на кукувицата”, „Копринената буба” и „В служба на злото” излязоха у нас малко след появата им в британските книжарници. Персонажите са психологически достоверни и носят така необходимата доза загадъчност, която поражда интерес към криминалната интрига, но и любопитство към личния им живот. Авторката с лекота манипулира този иначе подценяван жанр с цел разгръщане на важни социални и политически теми.

След премиерата на Смъртоносно бялопрез септември 2018 г., когато романът излезе едновременно във Великобритания и САЩ, хвалебствията не закъсняха: според Сънди Таймс книгата е „неустоимо четиво, чиито страници се обръщат сами с абсурдна натрапчивост”. Според Дейли Мейл „прекрасно измайсторената фабула и зоркият поглед по отношение на всеки детайл носят удоволствие от начало до край”. Тайм определи романа като „завладяващ”, а Гардиън обръща внимание на „добре овладяния, извънредно умен сюжет”.

Спор няма, „Смъртоносно бяло” е амбициозно замислен роман, който покрива очакванията. Самата авторка признава, че това е една от най-мъчните книги, които е писала някога, но и най-обичната, като всяко трудно родено дете. Неслучайно вътре са пръснати цитати от „най-мъчната” пиеса на Хенрик Ибсен − „Росмерсхолд”, като един от тях служи за епиграф: „Щастието, скъпа Ребека, е най-вече и преди всичко ведро и радостно усещане за невинност”. (Пиесата разказва за мъж, на когото му е трудно да признае, че е влюбен в приятелката на покойната си съпруга.) Цитатите, които дават тон на съответните глави, засилват чувството за надвиснала опасност. Но не мислете, че то ще се разсее накрая.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Cover-TK

„Музика за хамелеони” – свещенодействие пред олтара на живота

Юлия ПЕТКОВА „Странно е накъде ни отнасят нашите страсти; размахали бичове, те ни тласкат към …