Начало / Критика / Смъртоносно бяло… усещане за изгубена свяст

Смъртоносно бяло… усещане за изгубена свяст

217740_bЮлия ПЕТКОВА

Смъртоносно бяло” е същински водовъртеж от герои и страсти, но ако трябва да обобщим, това е история за съвестта, самоизмамата и свободата. Атмосферата на четвъртия роман от поредицата с ветерана от войната в Афганистан Корморан Страйк е напрегната, на места трагикомична. Под повърхността на мистерията обаче се откроява непоколебимият жест на авторката срещу цинизма на политическата класа и толерантността към мъжкото насилие. Мащабът и сложността на разказа напомнят за викторианската проза, да не говорим за гротескните персонажи, сякаш излезли изпод перото на Дикенс.

Още в началото ще налетите на младеж с предполагаемо психотично разстройство, който твърди, че е станал свидетел на убийство. Действието се развива по време на Олимпийските игри в Лондон през 2012 година. Министърът, който отговаря за церемонията по откриване, става жертва на изнудване и наема детектив Страйк. Проблемът е, че не разкрива какво точно е извършил – това  затруднява разследването. Впрочем Страйк е все така прелестно непохватен, с леко плашещо въздействие върху околните поради едрия си ръст, мургаво лице и природно смръщен  боксьорски профил. Трябва да му се признае хроничната неспособност да изразява чувствата си, особено към Робин, с която (слава богу!) отново ще работят заедно.

Хитовата криминална поредица осветли още една страна от таланта на Роулинг, която продължи да подписва книгите с псевдонима Робърт Галбрейт. „Зовът на кукувицата”, „Копринената буба” и „В служба на злото” излязоха у нас малко след появата им в британските книжарници. Персонажите са психологически достоверни и носят така необходимата доза загадъчност, която поражда интерес към криминалната интрига, но и любопитство към личния им живот. Авторката с лекота манипулира този иначе подценяван жанр с цел разгръщане на важни социални и политически теми.

След премиерата на Смъртоносно бялопрез септември 2018 г., когато романът излезе едновременно във Великобритания и САЩ, хвалебствията не закъсняха: според Сънди Таймс книгата е „неустоимо четиво, чиито страници се обръщат сами с абсурдна натрапчивост”. Според Дейли Мейл „прекрасно измайсторената фабула и зоркият поглед по отношение на всеки детайл носят удоволствие от начало до край”. Тайм определи романа като „завладяващ”, а Гардиън обръща внимание на „добре овладяния, извънредно умен сюжет”.

Спор няма, „Смъртоносно бяло” е амбициозно замислен роман, който покрива очакванията. Самата авторка признава, че това е една от най-мъчните книги, които е писала някога, но и най-обичната, като всяко трудно родено дете. Неслучайно вътре са пръснати цитати от „най-мъчната” пиеса на Хенрик Ибсен − „Росмерсхолд”, като един от тях служи за епиграф: „Щастието, скъпа Ребека, е най-вече и преди всичко ведро и радостно усещане за невинност”. (Пиесата разказва за мъж, на когото му е трудно да признае, че е влюбен в приятелката на покойната си съпруга.) Цитатите, които дават тон на съответните глави, засилват чувството за надвиснала опасност. Но не мислете, че то ще се разсее накрая.

Прочетете още

199386_b

Корморан Страйк също ще се появи на екран

Книгите на Дж. К. Роулинг за симпатичния частен детектив Корморан Страйк ще се появят на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *