Лира Литературно-рекламна Агенция
От другата страна на Черно море, в една древна земя, някога част от Османската империя, а днес курорт за крупни руски инвеститори, се намира Сухуми – градът, в който е роден писателят Фазил Искандер (1929-2016). Не се говори често за Абхазия, освен в рамките на военните ù конфликти с Грузия, или във възка с трагичните събития от времето на сталинските репресии, но тази мултиетническа перла на бившата СССР пази богата култура, смесица от казашка войнственост в полза на родината и вглъбено, източно смирение. Такава е книгата на класика Искандер, за когото също малцина у нас знаят, че е номиниран за Нобелова награда за литература, и творчеството му, сравнявано с това на Фокнър, Марк Твен, Маркес, дори с Радичков, буди респект в страни, извън малките автономни републики. „Старата къща под кипариса“ с подзаглавие „енергията на срама“ описва цял рояк комични образи и отношения в голямо абхазко семейство от 70-те години, а сякаш четем за съседите в наши дни, две преки надолу. Историята, силно автобиографична, разглежда чувството за свян у едно момче, като естествена защита от порастването му, заедно с по-всеобхватното понятие на срама, дошло от закостенелите традиции, бюрокрацията в училище, безумието на политиката. Ако не видим лудичките или подпийнали, полуграмотни или обеднели чичовци, лели, учители и авторитети през очите на смеха, те здраво могат да ни ядосат. В „Старата къща под кипариса” подобни хора се търкалят един през друг, свалени от пиедестала на всяка власт, но над тях авторът издига любовта си към Пушкин и към онези крехки граници, в които от малък е възпитан да зачита неприкосновеността на тайната, морала и дълга.
