Лира Литературно-рекламна Агенция
Носим в себе си доброта, казва писателката
Умрях, за да живея – малцина могат да го произнесат на глас, но Росица Якобс изрича тези думи вече 16 години. За своя челен сблъсък със смъртта тя създаде и книга, която носи точно това заглавие. „Умрях, за да живея“ и сега е първа в класацията за мемоари и автобиографии на „Хеликон“. Но авторката едва ли се връща непрекъснато към онези тежки мигове. Защото сега е заета с друго… да е щастлива!
Новата книга на Росица предлага 12 рецепти за щастие, без обаче авторката да ги предлага наготово. Напротив, тя описва търсенията си, създава образ на щастието – така, както го виждат повечето от нас. Полезни са и прозренията ѝ за живота днес и мястото на щастието в него. И може би помага да си отговорим сами на един толкова важен въпрос: „Вярно ли е, че Бог ни е създал, за да сме щастливи?“.
По пътя към щастието тръгваме сега със самата създателка на тази книга – прочетете разговора ни, със сигурност ще ви направи по-щастливи
– Росица, предлагате във втора си книга 12 рецепти за щастие, а една наша поговорка казва, че птичката, т.е. щастието каца веднъж на рамото. Може ли да приемем, че сте го уловили?
– Чудесно е да започнем нашия разговор с това, какво си представям аз под щастие и какво е щастието за мен. Във всеки случай, за мен щастието не е птичка, която каца само веднъж на рамото. Моето разбиране за щастие е това на едно постоянно и непреходно състояние на душата. Щастието според мен е това на човек да му е пълно и равно отвътре, да изпитва хармония, покой, удовлетворение и блаженство, независимо от хаоса и шума на заобикалящия ни свят.
Щастието за мен не е нещо моментно, нещо, което идва и си отива. Щастието е различно от моментния екстаз, от опиянението от невероятния късмет да спечелиш шестица от тотото. Това са моментни състояния, обусловени в много, много висока степен от външни събития или от други хора. За мен щастието е постоянно състояние, извън времето, над времето, щастието е винаги и навсякъде с мен, където и да съм, въпреки неудачите, които и мен ме сполетяват от време на време.
В този смисъл, в моята ценностна система щастието е основата, фундамента, върху който след дълги години на търсения и упражнения аз успях да изградя моето ново съществуване и моя нов свят при завръщането ми в този живот след тежката автомобилна катастрофа, която преживях и от която като по чудо оцелях през март 2008 г.
В новата ми книга „12 рецепти за щастие“ споделям моите лични способи и начини как ми се отдаде да изградя щастието като основата, като базата на моето съществуване, като едно постоянно и непреходно състояние на моята душа. Щастието е също така и нагласата, с която гледаме на нещата и на хората около нас. Ако сме недоволни и нещастни, то всичко което ни се случва е ужасно, непосилно, досадно и т.н.
Аз съм от хората, за които чашата винаги е наполовина пълна
– Сигурно някои ще Ви репликират, че пътеката към щастието е строго индивидуална. Как работят Вашите 12 рецепти, универсални ли са те?
– За да отговоря на този въпрос, ми се иска да се върна обратно на това, какво въобще е щастието. Ако щастието за един е да спечели милион в „Стани богат“ или шестица от тотото, а за друг е да си купи чисто нова кола последен модел на някоя от култовите автомобилни марки, или пък най-сетне да си намери най-подходящия съпруг/ съпруга, или да си роди бебенце, то тогава наистина всички пътища към щастието биха били различни.
Тъй като всеки един от нас се стреми към нещо различно или се бори за нещо различно, ако отъждествим амбиции, желания или стремежи със щастие, то тогава щастието би било наистина нещо много индивидуално.
В моите представи щастието не е нещо индивидуално, нито пък зависи от постигането на някакви важни лични цели. Щастието, както аз го живея и го описвам, е едно непреходно, постоянно състояние на душата, щастието е съвкупността от равновесие, хармония, радост, любов и пълнота/ изобилие вътре във всеки един от нас. По моите разбирания щастието е нещо универсално.
Способите и начините, които аз описвам в „12 рецепти за щастие“, съвсем не са само мои. Но много упражнения са инспирирани или взаимствани от различни културни и религиозни традиции, като християнството, будизма, йога, медитация, постене/ здравословно гладуване, спорт и т.н., и съответно са напасвани към моето ежедневие в един много забързан, много натоварен и крайно материалистечен начин на живот през 21. век.
Не претендирам, че ще ви предложа нещо съвсем ново или неизвестно. Напротив, разказвам ви добре забравени стари истини, които някак си загубихме в безкрайната битка да се справим с ежедневието и с проблемите си. Животът ми ме принуди да ги преоткрия, чисто и просто за да мога да оцелея и да възстановя физическото, когнитивното, психическото и душевното си здраве.
– Има ли момент, за който си спомняте, че е бил първият истински щастлив за Вас? И дълъг ли беше пътят до него?
– О да, много точно знам кога и как за първи път след премеждията ми през 2008 г. аз отново се почувствах безметежно щастлива и доволна, необезпокоявана от каквото и да било. Трябва да е било края на април 2014 г. и пролетта тъкмо беше в разгара си. Аз си седяхна терасата на къщата ми в Нидерландия и пиех кафе, а навсякъде около мен чуруликаха стотици птички, грееше ярко и топло слънце, а във въздуха се носеха ароматите на цъфтящите дървета, лалета, зюмбюли и нарциси. И тогава усетих един мир и блаженство вътре в себе си, които не бях изпитвала никога преди това. Беше ми пълно и равно отвътре, не ми трябваше да си пожелавам каквото и да било или да искам да отида някъде другаде, защото в онзи момент тук и сега аз се чувствах така, все едно вече имам всичко, което някога съм си пожелавала да имам и все едно се намирах точно на мястото, където винаги съм искала да бъда. Чувствах се, все едно че съм попаднала в Рая. Тогава леко се притесних и дори си помислих, че вероятно тъкмо съм умряла и затова съм в Рая. Защото нали едва когато умре човек попада в Рая или Ада. Поне на мен тогава не ми беше известно живите да ходят в Рая.
– Първата Ви книга „Умрях, за да живея!“ е любима на мнозина – тя е сред най-купуваните мемоари и сега в „Хеликон“. Изненадаха ли Ви реакциите, когато книгата излезе?
– Определено много ме изненада големият успех на първата ми книга „Умрях, за да живея!“. Написах я за много ограничен брой читатели: за семейството ми и за най-близките ми приятели, които бяха неотлъчно до мен през всички онези години, в които аз всеки ден водех ожесточена борба за възстановяването си, та да им разкажа как аз виждах и преживявах нещата, през които ми се наложи да премина. Също и за хората, които са попаднали в ситуация, подобна на моята, и макар и да са отписани от научната медицина, не се предават и все още искат да се борят за изцелението си. Написах „Умрях, за да живея!“, за да кажа точно на тези хора: „Да! Има смисъл да се борите и да не се предавате. Независимо какво ви говорят другите. Вие сте изцяло отговорни за собствения си живот, за вашето здраве, за вашата целота и за вашето щастие. И затова не се предавайте, не се вайкайте, не се самосъжалявайте, а слушайте себе си и се борете за себе си! Другите да си гледат работата!“
Но се оказа, че огромен брой читатели явно имат нужда точно от това послание. Не само онези, които са лежали в клинична смърт или в дълбока кома и са се върнали, а всички онези, които са изпаднали в ситуация, сякаш животът ги прегазва. Изглежда че много хора се разпознаха в моя образ като жертва на обстоятелствата и прегърнаха с две ръце примера ми за това да не се оставяме да бъдем жертви на обстоятелствата, а да се борим за онова, което самите ние избираме за себе си.
– За съвременния човек нещастието се е превърнало в религия – защо според Вас се получи така, че сме толкова недоволни от всичко?
– Нещастието и недоволството са две различни неща! Но ако изберем да се отдадем на недоволството, не бихме могли да бъдем доволни и щастливи. Недоволството, критикуването на всички и на всичко е вид поза, която заемаме, за да се усещаме важни, за да бъдем в тон с модата. На мен ми изглежда, че в днешно време е доста модерно да си недоволен, да упражняващ съсипваща критика върху всичко и всички, от меките домати в супермаркета до политиците в правителството и т.н.
Виж, да си нещастен, доколкото аз го разбирам, е да тъжиш, да страдаш, да се измъчваш от липсата на нещо: от липсата на здраве, от липсата на пари, от липсата на подходяща работа и кариера, от липсата на съпруг/ съпруга, от липсата на дете и пр.
В днешно време недоволството и нещастието са две от много разпространените проявления на липсата на пълнота и на цялост на първо място вътре в самите нас, а оттам и в живота ни. Ние всички заедно имаме повече, отколкото са имали хората, когато и да било преди нас, и въпреки това явно не си даваме сметка за това, а предпочитаме да раздуваме липсата, недоимъка и недостига в живота си и да прекарваме дните си отвъд щастието и удовлетвореността в тревоги, страдания, меланхолия, депресия, самотност и недоволство.
Щастието е въпрос на личен избор. Нещастието също е въпрос на личен избор
– Вие самата живеете в Нидерландия, усещате ли разлика буквално в настройките, когато сте у нас?
– Междувременно се върнах от Нидерландия във Виена, а понастоящем прекарвам доста време и в България, в Банско. Хората в Нидерландия още от малки биват възпитавани да вярват в това, че живеят в една от най-богатите и уредени страни в света и че съответно, трябва да са много доволни и щастливи, че са уцелили да се родят и да израснат именно в Нидерландия. Затова и холандците са вечно усмихнати и доволни, в световните класации за доволни и щастливи народи винаги са в челната тройка, максимално петица.
Австрийците за сметка на това много повече приличат на българите, много обичат да човъркат и да търсят проблеми и недостатъци във всичко. Когато попитам някого във Виена „Как си?“ или „Как я караш?“ отговорите са обичайно в диапазона на „Горе-долу“, „Не се оплаквам“, „Абе, караме я все някак“. Да си много доволен, да си щастлив, да си изпълнен с ентусиазъм не е много разпространено във Виена, дори е един вид неприлично така да се хвалиш. Обществено прието е да си неутрален с лек уклон към нещастие, към пародиране, към цинизъм и към критикарство.
Тук трябва веднага да подчертая, че това не е генерализиране от рода на всички холандци са такива, а всички австрийци са онакива. Съвсем не! Тук аз се опитвам да пресъздам как усещам общото настроение в тези две общества, където живея, уча и работя вече повече от 33 години.
Хората, с които общувам в България в днешно време, ми се струват много по-спокойни, радостни и доволни като цяло в сравнение с общото настроение отпреди 10-15 години. Това, което почти ежедневно ме изпълва с възторг и потвърждава нестихващия ми оптимизъм, са срещите ми в Банско, в София, в Пловдив, в Несебър, в Бургас, във Видин, в Сливен, в Казънлък, в с. Ново Село, в с. Средногорово. (Дали пък не пропуснах някое от прекрасните места, които посетих през изминалите две години?)
Българите носят такава доброта и чистота вътре в себе си и са толкова истински, толкова мъдри! Често съвсем случайни срещи с непознати хора тук ме докосват дълбоко и ми дават толкова много, че като се замисля по-късно за това, ми се струва направо невероятно такова нещо да ми се е случило.
– Разкажете ни за някой Ваш щастлив миг – например какво си казвате сутрин, как викате щастието?
– Щастието присъства неотлъчно в живота ми. Сутрин се събуждам с усмивка, като да предвкусвам вкуса на неотменното ми сутрешно кафе, като да усещам тръпката на всички онези неща, които ще завърша или ще започна през този хубав нов ден и най-вече срещите и разговорите с приятели, със съмишленици, с колеги, с непознати. Много обичам да се смея и винаги успявам да развеселявам компанията, в която се намирам. Смехът е много важен фактор за това как се чувстваме и колко сме здрави. 10 минути истински смях ден обръщат химията в главите ни и в телата ни и ни правят по–здрави. Научно е доказано! Не е шега :–)
– Благодарим за това интервю – и че споделяте своето щастие с нас!
