Начало / Интервюта / „Пръстенът на нибелунга“ е уникално издание

„Пръстенът на нибелунга“ е уникално издание

Пръстенът на Нибелунга-колажЛитературата често използва изразните средства на други жанрове − четем книга по филм или гледаме филм по книга, но дали бихме се заслушали в опера, ако преди това сме я „видели“ на страниците? Затова поканихме в радио „Хеликон“ Елена Павлова, направила нещо революционно за България − авторски текст по едноименната опера на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“, тетралогията „Рейнско злато“, „Валкирия“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“, заедно с художника Петър Станимиров. Любителите на фентъзи и фантастика отлично познават и двамата, но нашето любопитство е насочено към работата на Елена по това издание.  

Макар операта да не е любимата ти музика, трябваше ли да слушаш Вагнер, за да напишеш „Пръстенът на нибелунга“?

Трябваше да прочета либретото най-вече, адаптацията на опера за текст е по-специфична. Когатоfeatured-elena-pavlova се адаптира книга към филм, могат да се допълват различни детайли, но сюжетът е праволинеен, не се изменя, докато при един филм по-скоро се отрязват детайли. Операта е съвсем различно изкуство, което набляга не толкова на линейния сюжет, колкото на драматичните епизоди. Те не винаги съвпадат със сюжетните пикове, естествено. Така че първата задача при адаптацията е да се разплете кълбото на сюжета и да се вържат по-недостоверните моменти, прескочените митологични елементи, приключението да стане праволинейно и да получим една приказка на практика.

Нека да обясним за по-възрастните читатели, които неминуемо ще свържат „Пръстенът на нибелунга“ с операта, че в четирите книги има добавена реалност. Какво представлява тя?

Това е приложение, което може да се изтегли за телефон или таблет и което позволява да оживеят картинките. Благодарение на него могат да се сканират отделни страници на книгата и да се видят 3D фигури и образи в действие.

106-107p__The ride of the valkyries

А за младите, които няма да имат проблем с приложението, би ли разказала част от митологията около „Пръстенът на Нибелунга“?

Всички сме чували от старите скандинавски легенди за боговете Локи, Тор и Один. Според тези легенди съществува едно световно дърво − Игдразил, което се носи в пространството, и не само нашият свят, но и много други са накичени като плодове по неговите клони. Имаме студения и страшен свят Хелхайм, където отиват душите на мъртвите, Йотунхайм − там живеят великани, Асгард − обитаван от боговете и т.нар. Мидгард, в който живеят хората. Нибелхайм пък е светът на джуджетата под земята, те копаят руда и злато и търгуват с останалите светове. Както всяко човешко царство, те също си имат собствен крал, за съжаление, техният е много зъл и се казва Алберих.

Трябва ли книгите да се четат в тази последователност − „Рейнско злато“, „Валкирия“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“?

И четирите биха могли да се четат самостоятелно, във встъплението на втора, трета и четвърта книга има кратко описание какво се е случило преди това, но събитията са отделни. Каквито са в четирите опери, такива са и в четирите книги, с изключение на трета и четвърта, те са две половинки от една и съща история.

65p__Hagen in dungeonМакар и за деца, книгите изглеждат внушително. Как са направени, разкажи ни за работата си с художника Петър Станимиров?

Първо се създава скелет на текста, в който се уговаряме с Петър Станимиров какво е съдържанието, кои са акцентите и той започва да си прави план − какви илюстрации ще има, какви разтвори, той съответно на какво ще наблегне. Когато текстът е готов, отива на редактор и след редакцията се стига до илюстрациите. Там вече с художествения директор на книгата сядаме и преценяваме конкретен текст, налят по страници, къде точно ще има големи илюстрации, за да не се получи, че имаме петнайсет разтвора по две страници, а нищо за осма глава, да речем.

Вероятно има много интерпретации на „Пръстенът на нибелунга“?

Поне седем-осем разработки могат да се намерят в различна форма, нашата обаче е уникална с това, че е за млада публика, специфична фентъзи адаптация и е тежко илюстрирана книга. Точно такъв продукт специално върху операта на Вагнер няма. 

54p__Siegfrid-Gunter & Brunhilda - The SwordТрудът ви с Петър Станимиров получи ли признание някъде?

През всичките години трите книги от поредицата, излезли досега, се класираха много добре в конкурса за детска книга „Бисерче вълшебно“. А миналата, 2016-а беше нашата година, получихме от българска страна няколко номинации на „Еврокон“ − Общността на любителите на фантастика, фентъзи и жанрова литература. Корицата и илюстрациите на „Зигфрид“ получиха номинация за Европейската награда за художник, избрана с над 700 гласа, което е прецедент за общността и самата книга е номинирана за най-добра детска книга за 2016-а, така че сме забелязани.

За тези, които не те познават, припомни ни част от своя опит с други фентъзи книги?

Професията, която ми изкарва хляба, е преводач. Занимавам се основно с жанрова литература − фантастика и фентъзи. От най-нашумелите в момента заглавия, които съм превела, е Четирите цвята на магията“ на Виктория Шуаб, втората част от нея излиза през декември тази година, да се надяваме, че третата ще я видим напролет. Стари и любими са ми преводите на „Черният отряд“ на Глен Кук, в първите му три части, „Магическият прозорец“… въобще, не са едно и две заглавия.

__EpilogueКак се зароди интересът ти към тази литература?

От малка чета основно фантастика и фентъзи. Тогава реално нямаше издания на фентъзи в България. Първата самостоятелно прочетена книга, която си спомням, е „Гробищен свят“ на Клифърд Саймък. Така тръгна и продължих нататък, защото това ми е интересно. Имах навремето много забавен разговор в едно издателство, който отново проведох неотдавна. Издател купуваше повторно права на много стар мой превод за „Фондация и Империя“ на Айзък Азимов, и ме пита – какво четеш? Аз казвам – фантастика. Друго? Ами, фентъзи. Още нещо? Хорър – отговарям. А той – о, трябва да си разширяваш кръгозора. В съвсем различно издателство, преди две години, дословно се повтори същия разговор. Какво да се прави, това си чета (смее се).

Разговора води Людмила Еленкова

Прочетете още

157265081

Топ 10 на „Ню Йорк Таймс“ (27 ноември – 3 декември)

Нова книга от любим бестселъров автор – Патрик Ротфус се завръща с романа „The Narrow …