Лира Литературно-рекламна Агенция
Смъртта прави всеки ръкопис скъпоценен
Габриел Гарсия Маркес дописва през 2004-а една своя книга, която обаче му се струва неубедителна – и я оставя настрана. Тогава писателят е на 77. Поръчва на семейството си да я унищожи след смъртта му, но така или иначе, не го сторва сам – дали е проговорила суетата му, или пък е искал да се пошегува с най-близките и след смъртта си, е трудно да разберем.
След 20 години, от чекмеджето с неуспешните ръкописи, „През август ще се видим“ се оказва в печатницата – книгата излиза, при това с голяма доза ритуалност по случай 97-ия рожден ден на писателя. Появява се едновременно на различни езици, включително и български – в превод на Емилия Юлзари.
Решение за три секунди
Интересното е, че Родриго Гарсия Маркес, един от синовете на писателя, признава, че само лошата здравословна форма на баща му е запазила ръкописа, тъй като той имал навика да унищожава книгите, които пише, но не харесва. Очевидно обаче писателят е имал нещо предвид в главата си и едва като осъзнава, че земните му дни приключват, настоява ръкописът да бъде унищожен.
Донякъде обидна за самия нобелов лауреат е оценката на наследниците му – плюс тази на неговия литературен агент, че той не е можел да прецени правилно качествата на „През август ще се видим“ заради своята болест. Но горчивата истина е, че признаци на деменция са забелязвани у Маркес още преди да допише книгата в началото на века, т.е. около 75-годишнината му. Последната негова публикувана книга приживе остава „Спомен за моите тъжни проститутки“ – тя излиза в същата тази 2004 г. След това според другия син на Маркес – Гонсало, писателят вече не се е занимавал с литературна дейност.
Родриго и Гонсало казват, че решението дали да унищожат „През август ще се видим“ им отнело точно три секунди. Гонсало дори признава: „Да, това е предателство!“ И после добавя философски, че доводите са добри…
Аргументи „за“
Наследниците на Маркес твърдят, че никой не е дописвал книгата – обърнали се обаче към редактор, който навремето е работил с писателя. Става дума за испанеца Кристобал Перу, през чиито ръце минал текстът на друга книга на Маркес – „Да живееш, за да го разказваш“.
Перу казва, че в подтик за издаването на книгата се превърнала и статия на колумбийския писател и журналист Густаво Аранго. Той бил сред първите читатели на ръкописа – част от съхраняваните в Тексаския университет архиви на Маркес. Самият Перу обаче знаел за книгата от литературния агент Кармен Барселс. Още през 2010-а тя помолила испанеца да говори с Маркес за довършване на книгата. Той го сторил, а в отговор Маркес го уверил, че „През август ще се видим“ е готова: „За доказателство ми прочете последния абзац. После не ми позволи да видя текста няколко месеца, докато един ден не ме накара да му изчета на глас три глави. Беше вълнуващо.”
„През август ще се видим“ – скица, размазана и несъвършена, както е типично за скиците! Всяка скица от такъв майстор обаче е добре дошла
Оценки и колебания
Романът представлява химн за живота, празник на радостта въпреки отиващото си време и ода за женските копнежи, както се казва в анотациите. Главната героиня носи името Ана Магдалена Бах. Тук проговаря почитателят на музиката Маркес, защото това е и името на втората съпруга на композитора Бах. Всеки август Ана посещава острова, на който е погребана майка ѝ. Въпреки че е омъжена и майка на две деца, тя прекарва там една августовска нощ в прегръдките на случаен любовник.
Габриел Гарсия Маркес изчел първата глава на книгата си още през 1999-а – пред група писатели в Мадрид. Тогава възникнали и големи очаквания по отношение на бъдещия роман, но няколко години по-късно той преправил текста и пуснал главата като разказ.
Рецензиите след излизането на „През август ще се видим“ пък са по-скоро сдържани. Луси Хюз-Халет пише например в „Гардиън“, че текстът на книгата е „скица, размазана и несъвършена, както е типично за скиците“. Всяка скица от такъв майстор обаче е добре дошла, завършва Халет. По подобен начин описва „През август ще се видим“ и испанският „Ел Паис“. Според вестника не е нужно да си правим илюзии за качеството на книгата, но въпреки това тя е събитието на годината. Като доказателство се посочва факта, че с разлика от няколко дни непубликуваният роман на Маркес излиза на цели 40 езика.
