Начало / Интервюта / Албена Тонкин: Можем да си помогнем, ако се научим да казваме „не“

Албена Тонкин: Можем да си помогнем, ако се научим да казваме „не“

Тя е Бени от „Здравей“ и има хиляди последователи, които с нейния сайт си изграждат положителни навици и следват здравословен начин на живот. Наскоро Албена Тонкин издаде книга за нещо по-различно от усмивките, с които сме свикнали да я виждаме. „Как съхраних себе си“ е заглавието, бързо превзело класациите на „Хеликон“, заради искреността на авторката по проблеми, засягащи всеки човек на XXI в. – бърнаут, панически атаки, работохолизъм и депресия. Поканихме я да ни разкаже как е преодоляла всичко това.

beni-zdravei

– Защо един позитивен човек като теб реши да пише за толкова тежки теми?

– Виждам, че точно позитивните хора, тези, които крият емоциите си и не ги излагат на показ, точно те са най-предразположени към бърнаут и депресия, защото се раздават за другите, искат всичко да е позитивно и красиво, но не мислят за себе си. Реално аз съм била в тези състояния дълги години, просто ми отне много време да осъзная какво са и вече да ги споделя с читателите.

– Какви са симптомите на подобни състояния, обикновено ги бъркаме с преумора, с лошо настроение…

– Състоянията на бърнаут, които показват, че човек се е претоварил, при различните хора се проявяват по различен начин. При мен беше много голяма умора, свързана с изтръпване на ръцете, на езика, загуба на говора за определено време. Едни припадат, други изпадат в депресия, нищо не им се прави, не виждат смисъл в нищо, буквално не им се става сутрин…това са първите симптоми, които показват, че нещо не е наред и е добре им обърнем внимание…

– Може ли сами да си помогнем, не трябва ли да се обърнем към лекар?

– При първите симптоми съм абсолютно сигурна, че можем сами да си помогнем, но трябва да осъзнем, че имаме проблем и да си преразгледаме всекидневието. За повечето хора това е трудно. Ако не се справят, тогава могат да се обърнат към психоаналитик, психотерапевт, тези състояния не са за психиатър. Хубаво е да се види нечий страничен поглед, освен на тези специалисти, дори на някой близък човек, и да обърнем внимание на работата си, на перфекционизма, който мнозина имат и той ги довежда до описаните от мен състояния…

– Кое за теб беше най-трудното при измъкването от тях, вероятно не става просто с релаксиране?

– Да рекласираш впрочем се оказа много трудно, защото всички сме свикнали изобщо да не почиваме, да живеем „на макс“, ежедневието ни е натоварено и става все по-забързано. Да казваш „не“ е една от първите стъпки, за да започнеш промяна. Това на ниво бърнаут и депресия. Когато стигнеш още по-далеч, виждаш, че отдавна е трябвало да направиш тази стъпка. „Не“ – то е трудно в началото, защото трябва да го кажеш на близки хора и на „важни“ за теб неща.

217567_b– Сега имаш ли рецепта за постигане на душевно равновесие, или е борба, която продължава?

– Вече не е борба и се чувствам добре. Минах през много перипетии, наложи ми се да изключа доста хора от обкръжението си, включително от семейството, изцяло да си преправя начина на работа и три дни от седмицата задължително да си почивам, независимо какво имам да върша, защото без тези три дни знам, че пак ще вляза в омагьосания кръг и пак ще започна да работя нон стоп. В книгата пиша за т.нар „червени флагчета“ – всеки може да си ги слага, отбелязвайки състоянията, в които изпада, и нещата, които прави, когато е претоварен. Червеното флагче означава да проумееш, че в такива случаи трябва да отстъпиш няколко крачки назад.

– Какво мислиш за това, че хората се хвърлят да търсят книги за своите кризи или се доверяват на мнения в социалните мрежи?

– Хубаво е човек да се интересува, когато усети че има проблем, но от прекалено много четене и информиране „какво ми е“, накрая ще „психяса“ съвсем. Ако действително не може да се справи, по-добре да потърси лекарска помощ. Факт е, че подобни състояния се проявяват предимно при интелигентни хора, при амбициозните, при перфекционистите най-вече, също при майките, въобще, при хора, съсредоточени в кариерата или семейството.

– Като стана дума за семейство, как реагира на проблемите, за които пишеш, твоят съпруг Юли Тонкин?

– Аз съм му много благодарна, защото той не беше в ролата на патерица, а ми даде реална подкрепа и даже да не ме разбираше, се опитваше. Когато започнах лечение, моят съпруг винаги идваше с мен, говорехме заедно, беше до мен. Описала съм това в книгата, затова мисля, че тя е полезна и за близки на страдащите от бърнаут, панически атаки и депресия… важно е те да знаят през какво преминава човекът до тях, без да му пречат. Защото много роднини в опита си да помогнат, пречат и натоварват изключително много.

– Мислиш ли, че тези проблеми са по-характерни за жените или няма значение от пола?IMG-20190312-WA0002

– Наблюдавам, че се случва повече при жените. Защото на нас малко ни е вроден мултитаскинга – да вършим няколко неща едновремено, и преди вярвах, че това е нещо хубаво, но всъщност не е. Предразположени сме, тъй като искаме да поемем грижите за мъжа, за семейството, на работа, за всичко. Но след като написах книгата, контактувам с доста мъже и виждам, че и при тях има подобни състояния, но или са по-леки, отколкото при жените, или се случват по-рядко, или самите мъже ги премълчават.

– А кои са твои учители по личностно развитие, черпиш ли знание от книгите им?

– Няма да цитирам имена, защото честно казано, не чета толкова литература за личностно развитие, имам подръка съпруга си и черпя информация наготово (смее се). В процеса на четене осъзнавам и преживявам много неща, после забравям книгата. Той обаче знае как да извлече необходимото знание и да го приложи. От хората около мен един от най-големите ми вдъхновители е моята майка, изключително силна жена, от която съм научила много, другият, разбира се, е съпругът ми, и най-вече аз съм си собственият вдъхновител, защото се стремя да се развивам, опознавам, и да живея един по-щастлив живот.

Разговора води: Людмила Еленкова

Прочетете още

IMG-473742f0dd342a0e91b7833ba53cccb1-V

Вихра Петрова: Хората днес не искат да делят личното си пространство

Вихра Петрова е дългогодишен журналист и разпознаваемо лице от телевизионния екран. Наскоро излезе нейната книга …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.