Лира Литературно-рекламна Агенция
Говорим за новата книга на една младолика и борбена жена
Антонина Дуриданова е дългогодишен федерален служител от данъчната администрация на САЩ, човек на реда и цифрите, дъщеря на известния български езиковед проф. Иван Дуриданов. Тя емигрира от страната ни преди повече от половин век, но често се връща, за да помага през 90-те в Министерство на финансите, и до днес, когато идва за глътка роден въздух и вече като автор на две книги – „Бягство от желязната завеса“ и „Магия за дълголетие“. За своите 73 г, които не крие, дамата изглежда чудесно, а частичка от тайната на нейното здраве и харизма разкриваме в това интервю.
– Антонина, вече познавам способността ти да не спираш да изнендаваш, но корицата на „Магия за дълголетие“ е такава експлозия от цветове в стил Фрида Кало, че с нея искам да започнем. Кой я измисли?
– Корицата е дело на американска художничка, основател на един книжен клуб. Там се запознахме и я поканих да направи корицата на първата ми книга – „Бягство от желязната завеса“, с която тя спечели международна награда. Понеже живее в Тексас, като мен, може би затова в тази корица е вложила мексикански мотиви.
– Както картата зад твоя стилизиран образ и вътре е пъстрота от теми – пътешествия, гмуркане и езда, занимания с изкуство, включително рисуване, учиш китайски и т.н. На какво от всичко това акцентираш?
– Най-любими са ми главите за пътуване и с тях препоръчвам читателите да започнат. Защото пътуването обхваща всички дейности, с които човек трябва да се занимава, за да има здрав и ползотворен живот. На път без особени усилия, по естествен начин се активират и физическа и умствена енергия, и различни душевни, дори магически преживявания, които, докато седим на едно място няма как да се усетят. Аз споделям своите пътешествия в различни точки на света с QR кодове, така че хората преди да прочетат за всяка дестинация, да сканират и отворят с телефона си албум със снимки и да почувстват гледките, за които пиша.
– Как решаваш накъде да тръгнеш и сама ли пътуваш?
– Обикновено пътувам със съпруга ми. Например една година си взехме Eurail билети и сами влизахме спонтанно от една страна в друга из Европа. За Латинска Америка беше по-различно, още от летището ни поеха организирани екскурзии, в които слушахме за историята и културата на отделни страни. Предприемахме и круизи, за да обиколим Африка, което беше незабравимо.
Споделям своите пътешествия в различни точки на света с QR кодове, така че хората да сканират и отворят с телефона си албум със снимки и да почувстват гледките, за които пиша
– Нека споменем някое от многото твои приключения.
– Наистина са много, например интересно е пътуването ни през Замбия до водопада Виктория, който е най-големият в света. Местните хора наричат водата му „гърмяща“, защото грохотът от нея се чува на километри, а самата гледка е неописуема. Не може да се сравни даже с Ниагарския водопад. И самата страна Замбия предлага предизвикателства. Там, по пътя в подножието на водопада, си избрах пейка, на която после да си почина. Каква беше моята изненада, когато на връщане намерих седнали на пейката семейство орангутани – майка, баща и техните маймунчета – гледаха невъзмутимо, без да обръщат внимание на туристите. В реката Окаванго в Ботсвана трябваше да изчакаме в лодката стадо слонове, които по това време идвали да пият вода. Слоновете дойдоха, наредиха се след водача си, пиха вода и като по команда си тръгнаха наредени зад него. Това вся огромно страхопочитание в мен и оказа благотворно въздействие, както впрочем всичко в близост до природата. Имало е и моменти, когато – без да се замислям, съм помагала на местните. Например в едно рибарско село в Того хората бяха толкова бедни, че спяха на рогозки в колиби, а децата бяха добре облечени. Отначало им дадохме бонбони, на които те естествено се радваха, но щом разбрах, че нямат питейна вода и ползват реката, събрах всичката вода от автобуса, която можах да взема, и им я занесох. Гледах ги как се бият за шише вода… и това искам да кажа на хората с моята книга – да ценим нещата, които за нас са даденост, защото другаде по света те не достигат.
– Как американците от твоето обкръжение днес възприемат Европа?
– Обикновените американци около мен все още смятат Европа за люлка на цивилизацията, те приемат, че всяка държава е идентична за себе си и се интересуват от отделните култури. Привлича ги изкуството, също европейската храна, модата, музиката. Въобще гледат като новаторско всичко, което идва от Европа.
Пътешествията на Антонина Дуриданова
– Предлагаш режим за хармоничен живот, който включва и физически упражнения, плюс йога, и готварски рецепти. За пръв път виждам рецепта за кебапчета в книга на човек, който не живее в България 
– В Сан Антонио, където живея, е популярна мексиканската кухня и храни като такос, които са от типа бързи закуски, затова хората все повече внимават какво ядат и прекарват времето си в спорт. Без баланс с хранене и умствена дейност обаче спортът не е ефективен, така че в моята „Магия за дълголетие“ съм включила всички неща, с които се поддържам във форма. Ходя всеки ден пеша поне половин час, а с йога започнах да се занимавам на 50 години, когато работех в Далас и от моя колега разбрах, че наблизо има клуб за спортуване на федерални служители. Реших да отида от любопитство и сякаш точно навреме, за да чуя как инструкторът по йога казва на хората, че ако не практикуват редовно, на 60 години няма да могат да си завързват връзките на обувките. Това толкова ме впечатли, и до днес го помня, а тогава веднага реших да пробвам с йога. Забелязах, че още на връщане в офиса, болките в ставите и гърба ми отшумяха. Оттогава се занимавам непрекъснато. В ковид пандемията когато залите бяха затворени, ми стана навик да следя клипове с йога асани в Ютюб, затова не мога да кажа, че имам конкретен набор и темпо, просто ги ползвам ежедневно. Разтяганията и упражненията, които правя, са изключително полезни, виждам ефекта на 73 г., на които от нищо не се оплаквам, затова ги предлагам на хората. Що се отнася до кебапчетата, аз обичам кухня, свързана с моите корени, и повечето рецепти са на баба ми от радомирското село Ракиловци. Преобладават зеленчуковите, но и кебапчетата са част от нашата традиция. Те присъстват в менюто на всеки български ресторант по света, където ходя, и аз нямам нищо против никоя местна храна, ако не претоварва организма.
В „Магия за дълголетие“ съм включила всички неща, с които се поддържам във форма. Ходя всеки ден пеша поне половин час, а с йога започнах да се занимавам на 50 години, когато работех в Далас
– В крайна сметка излиза, че в дълголетието няма магия?
– Да, нито има обща универсална рецепта за дълголетие и щастие, стига да проумеем, че каквото и да правим, умствената и физическата ни натовареност трябва да са така регулирани, че взаимно да се подпомагат. Примерите, които давам от своя живот са много, за да имат хората избор и да адаптират каквото им допадне към собственото си ежедневие.
