Лира Литературно-рекламна Агенция
Те се преплитат, нажежават и охлаждат страстите, от касата на всеки Хеликон 
Нахлува първо северна вълна с „Култът“ – напрегнат психотрилър, който е създаден по време на пандемията. За подобен текст шведската писателка Камила Лекберг казва, че е невъзможно да бъде написан от един човек и привлича менталиста Хенрик Фексеус, с когото отдавна са се разбрали да направят заедно трилогия. Тази част е втора след трилъра „Box“ и показва същия тандем разследващи – следователка и менталист. А второто е наука, макар да се приближава до парапсихологични умения като ясновидството и шаманизма. Тук отново се използват интуицията на единия герой и аналитичността на другия, защото казуси с отвлечени деца са особено сложна и ужасна работа, но преди всичко екипна. Прокарва се и идеята за секта, която манипулира хората, за да почувстват 
читателите, че за злото са необходими много промити мозъци. За разлика от доброто, то е дело на вглъбени в себе си самотници, които с ясно съзнание, въпреки своите травми от миналото, действат в името на истината и справедливостта.
––––––––––––––
„Глюкозната революция“ е труд на френска биохимичка с баски корени – оттам и името Джеси
Инчасупе. В своя научно-популярен труд тя обяснява защо трябва да се регулира кръвната захар и как влияе на настроението и теглото не само на онези, които страдат от диабет. За да не чувстваме вълчи глад, сънливост и умора, е важно в какъв ред приемаме храната. Самата авторка забелязва, че когато прекали със сладкото и въглехидратите, няма сили и ù се доспива. Една от формулите е толкова елементарна, че всички сме чували за нея. Друг е въпросът кой я спазва, и яде първо фибрите на зеленчуците, после протеините и мазнините, и накрая нишестето и захарта. И разбира се, поне минимално, но задължително движение след хранене. Джеси разработва това с подробни обяснения и рецепти, споделя индекса на собствената си кръвна захар като илюстрация на този работещ модел, а рецептите ù са напълно приложими и в България. В едно интервю тя даже казва, че трябва пълноценно да се възползваме от нашето кисело мляко.
–––––––––––––-
„В обувките на някой друг“ е буквално изстрадана книга от британката Джоджо Мойс. След като по време на ковид пандемията тя губи майка си и 22-годишният ù брак приключва с развод, жената се срива, и преразглежда всички ценности, които са били важни за нея. Макар да мисли, че повече няма да може да напише нито ред, с помощта на психотерапия и близки хора, Джоджо някак си стъпва на краката. Романът ù е модерна версия на „Принцът и просякът“ от Марк Твен, той има проста фабула и силно послание. Две жени – богата и бедна, объркват чантите си във фитнеса. Обувките им, като знак за социален статус, ги поставят на различно стъпало, и ако опитат да повървят, тоест, да поживеят всяка на мястото на другата, марковите или далеч по-семпли обувки ще се окажат не само точки на пресичане, а нови гледни точки на възприемане на нищетата и богатството.
–––––––––––––––––
„Лулу“ е част от поредица френски комикси за деца, които възпитават по приятен начин, в случая
книжката е дело на 45-годишната френска илюстраторка Марилиз Морел. „Писта-а-а! Направете път! е една от многото спонтанни реплики в балончетата на комикса, реакция на момиченце по време на игра, или в друга ежедневна ситуация. Общуването на Лулу с околните винаги показва случка с поука – как да се облича нормално, а не ексцентрично, защо майка ù не харесва новата й приятелка, защо не бива да играе видеоигри непрестанно, какво е да не я поканят на рожден ден, и т.н. Чрез книжката децата сами преработват чувства, които възрастните често не знаят как да им обяснят – срам, страх, горделивост, но и положителни качества като състрадание и грижа за приятел.
