Начало / "Четящият човек" / Последната страница на книгата предизвиква депресия

Последната страница на книгата предизвиква депресия

За много читатели тя е неочаквано трудно преживяване

blaz-photo-zMRLZh40kms-unsplash

Наближи ли краят на интересна книга, с нас се случва странна метаморфоза. Вместо да изгаряме от нетърпение да прочетем развръзката, постепенно забавяме темпото на четене… Причината е една – с последната страница отгоре ни ще се стовари особен вид тъга. И тя е свързана с раздялата с любимите герои.

Много читатели чувстват особена празнота, след като затворят книга, която им е харесала. Посткнижната депресия, както можем да я наречем, е познато явление в съвременния свят. По същия начин тя засяга и зрителите на филми, особено сериали – към героите в тях се привързваме много повече. Само дето в този случай е по-коректно да говорим за постсериалова депресия.

Да се върнем обаче на книгите…

Мнозина казват след последната страница, че сякаш са загубили близки приятели. Чувстват се изоставени и самотни. Това, разбира се, не е истинска депресия – усещането може да се сравни с вид фрустрация. Точно при нея се наблюдават например и реакции като потиснатост, плач и дори гняв.

Подобно състояние обикновено трае кратко – помага например това да обсъдим завършената книга с приятели. Обикновено още на следващия ден сме готови за ново приключение – с нова книга. Тук обаче идва опасността тя да не е толкова увлекателна, така че чувството на разочарование се завръща… и сякаш сме два пъти по-излъгани.

Някои намират утеха в това да започнат отначало същата книга

И да я препрочетат. Това им създава измамната представа, че самите те стават част от живота на героите. Когато има надежда за продължение, поскнижната депресия преминава на друго ниво – тя е съпроводена от постоянна надежда, че новата книга ще излезе възможно най-скоро.

Такъв тип състояние засяга най-вече млади читатели. За тъгата, която изпитват, много допринасят и съвременните канали за комуникация – платформи за споделяне на видеосъдържание или пък социални мрежи. Самата индустрия рекламира авторите на книги и техните герои толкова активно, че читателят постоянно чувства някаква неудовлетвореност, когато всичко това вече е зад гърба му.

Живот отвъд края на книгата

Разбира се, налице са и предпоставки по този начин да обръщаме гръб на определени психологически проблеми. Хора, които са тревожни по натура или пък често изживяват психически сривове, са по-склонни да приемат героите от книгата като реално присъстващи в живота им. Така че след последната страница или трябва да се изправят отново пред своите проблеми, или да продължат да живеят с усещането, че са част от друг, по-красив свят. Този на книгите.

Често обаче феновете са толкова настоятелни, че един или друг писател се решава да продължи живота на своите герои с още една книга. Бизнесът също е доволен, когато става дума за успешен проект. Така че ако Артър Конан Дойл живееше в наше време, сигурно щеше да е подложен на нечовешки натиск след като оставя героя си – любимия Шерлок Холмс, да умре.

holms

Но дори славният британски писател се връща после към най-известния образ, който е създал – просто посткнижната депресия не е от днес или от вчера. Тя е част от изкуството да четем. От умението да обичаме хубавите книги

Текст: Красимир Проданов
Снимки и илюстрации: Blaz Photo за Unsplashepochaplus.cz и архив

Прочетете още

IMG_EB388702B6F5-1-ezgif.com-webp-to-jpg-converter

Всички книги под слънцето

Това е мотото на Ричард Бартинсдейл от калифорнийското градче Охай Американецът се вдъхновил от букинистите …