Лира Литературно-рекламна Агенция
За много читатели тя е неочаквано трудно преживяване
Наближи ли краят на интересна книга, с нас се случва странна метаморфоза. Вместо да изгаряме от нетърпение да прочетем развръзката, постепенно забавяме темпото на четене… Причината е една – с последната страница отгоре ни ще се стовари особен вид тъга. И тя е свързана с раздялата с любимите герои.
Много читатели чувстват особена празнота, след като затворят книга, която им е харесала. Посткнижната депресия, както можем да я наречем, е познато явление в съвременния свят. По същия начин тя засяга и зрителите на филми, особено сериали – към героите в тях се привързваме много повече. Само дето в този случай е по-коректно да говорим за постсериалова депресия.
Да се върнем обаче на книгите…
Мнозина казват след последната страница, че сякаш са загубили близки приятели. Чувстват се изоставени и самотни. Това, разбира се, не е истинска депресия – усещането може да се сравни с вид фрустрация. Точно при нея се наблюдават например и реакции като потиснатост, плач и дори гняв.
Подобно състояние обикновено трае кратко – помага например това да обсъдим завършената книга с приятели. Обикновено още на следващия ден сме готови за ново приключение – с нова книга. Тук обаче идва опасността тя да не е толкова увлекателна, така че чувството на разочарование се завръща… и сякаш сме два пъти по-излъгани.
Някои намират утеха в това да започнат отначало същата книга
И да я препрочетат. Това им създава измамната представа, че самите те стават част от живота на героите. Когато има надежда за продължение, поскнижната депресия преминава на друго ниво – тя е съпроводена от постоянна надежда, че новата книга ще излезе възможно най-скоро.
Такъв тип състояние засяга най-вече млади читатели. За тъгата, която изпитват, много допринасят и съвременните канали за комуникация – платформи за споделяне на видеосъдържание или пък социални мрежи. Самата индустрия рекламира авторите на книги и техните герои толкова активно, че читателят постоянно чувства някаква неудовлетвореност, когато всичко това вече е зад гърба му.
Живот отвъд края на книгата
Разбира се, налице са и предпоставки по този начин да обръщаме гръб на определени психологически проблеми. Хора, които са тревожни по натура или пък често изживяват психически сривове, са по-склонни да приемат героите от книгата като реално присъстващи в живота им. Така че след последната страница или трябва да се изправят отново пред своите проблеми, или да продължат да живеят с усещането, че са част от друг, по-красив свят. Този на книгите.
Често обаче феновете са толкова настоятелни, че един или друг писател се решава да продължи живота на своите герои с още една книга. Бизнесът също е доволен, когато става дума за успешен проект. Така че ако Артър Конан Дойл живееше в наше време, сигурно щеше да е подложен на нечовешки натиск след като оставя героя си – любимия Шерлок Холмс, да умре.
Но дори славният британски писател се връща после към най-известния образ, който е създал – просто посткнижната депресия не е от днес или от вчера. Тя е част от изкуството да четем. От умението да обичаме хубавите книги
