Лира Литературно-рекламна Агенция
Проблемът се наблюдава при малки и големи
Книгата помага да успокоим мозъка и да го избавим от излишните мисли, твърдят много проучвания, посветени на четенето. Дали обаче това заключение е валидно и днес – във времена, когато информацията ни атакува през какви ли не канали… И има ли всъщност начин да тренираме своята способност да се концентрираме?
Според дихателните практики на Изтока например, най-важното е да сме тук и сега – и в това наше намерение може да ни води единствено дъхът. Такъв тип съсредоточаване помага да обърнем гръб на многото разсейващи фактори и да сме пасивни спрямо тях. Без да забравяме обаче, че много от нещата, които ни пречат да четем, са всъщност съвсем обективни… и съществуват, независимо дали си затваряме очите пред тях.
Ето няколко от причините съвременният човек да чете все по-трудно дълъг текст или книга
- Липсата на навици. Постепенно се откъсваме от хартиените източници, а пък четенето в телефона често се оказва трудна задача – и само сърфираме из безкрайните интернет дебри. Самата динамика на живота също води до разпокъсаност в мислене и ангажименти. Така концентрацията, която се изисква, за да четем книга, постепенно изчезва. Единственият начин да я върнем е да хванем книга. Най-добре да е заглавие, което истински ни интригува. Може да си поставим и цел – колко да прочетем… Оттам нататък думата има нашата воля. Но постепенно може да си възвърнем умението да се концентрираме.
- Разсейващи елементи. Такива са на практика всички покрай нас – като започнем от непрекъснатия градски шум, минем през разговори с хората наоколо и свършим отново с вездесъщия телефон. Четенето иска да му се посветим, докато готвейки, преспокойно за фон може да шуми телевизионно предаване или да върви филм от някоя стрийминг платформа. В общи линии, в наше време екранът като такъв е основен неприятел на четенето. Колкото по-малко електронни устройства има покрай нас в момента, толкова повече страници може да прочетем.
- Тревожният ум. Отново се връщаме на препълнените ни с информация и грижа глави. В наше време способността ни да се тревожим сякаш достига неподозирани върхове. Натрапчивите мисли отнемат всякакво удоволствие от четенето и ни карат бързо да се откажем. Дори много любима книга може да се окаже безполезен предмет в ръцете ни в такива моменти. Противоотрова са например разходките. Докато времето позволява, може да повървим, намерим ли хубав кът с пейка, да поседнем… и да извадим книга. Дори само да я подържим, ще усетим, че енергията ѝ е съвсем различна от онова, което носим в главите. А пък още по-хубаво е да я разтворим!
- Липсата на мотивация. Това също е проблем за съвременния човек – чувстваме се толкова препълнени от обичайните ангажименти, че трудно намираме желание да вложим нещо от себе си. А четенето иска все пак да сме отдадени на идеята, да търсим книгите.
- Умора. Мотивацията и умората са като близнаци – едното убива другото. Чувстваме ли се изтощени, нямаме сили за нищо друго. „Лесните“ забавления взимат връх. Книгата може да разтворим едва когато се почувстваме достатъчно отпочинали. Тогава се връща желанието ни да пътуваме в нови светове, да изследваме пределите на душата. Затова е толкова важен и балансът в живота ни.
- Стресът. Знаем, че е болест на нашия век, но лошото е, че като минават годините, пораженията от стреса стават все по-необратими. Интензивното преживяване на отрицателни емоции води до трайна загуба на концентрация. Това е една от причините много хора да отказват да четат в по-напреднала възраст. Учените също потвърждават този процес – те говорят за т. нар. „синьо петно“, в което са струпани най-много норадренергични неврони в главния мозък, а точно те подпомагат процесите на памет и обучение. Когато тези връзки се прекъсват, четенето става все по-трудно.
- Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. За това хронично заболяване е характерна импулсивността и липсата на самоконтрол. Придружава се от голяма доза разсеяност. Сами разбирате, че с такова състояние нормалното, спокойно четене става невъзможно. Синдромът се проявява при децата, като се смята, че това е наследствено заболяване. От него страда до 5% от населението в света. В много от случаите синдромът остава и в зрели години. Такива хора полагат много воля, за да организират живота си и да се впишат в нормите на обществото. Трудно е да се дават съвети за четене в такива случаи. Всичко е индивидуално и понякога трудно за промяна.
Желанието за повече концентрация и повече прочетени книги в наши дни е като неизпълнима мечта. Но мнозина преминават през периоди на трансформация, когато подлагат живота си на преценка. И внезапно се връщат към книгите. Ако искате и вие да направите такава промяна, просто избирайте книги, които ви се струват точно като за вас. Изключвайте електронните устройства и си създайте уют. Важно е да четем, когато имаме желание. Обикновено мозъкът ни отпуска около 45 минути, в които сме по-концентрирани. Така че разнообразието също е важно – четенето може да прелее в разходка, среща или домашна работа. Просто четенето е удоволствие – и възможност да обогатим себе си. Само тогава има смисъл!
