Лира Литературно-рекламна Агенция
Писмо на Харлан Коубън до французите разтърси света на литературата. То бе публикувано във в. „Пари мач“ часове след терористичните атентати в Париж.
Ето какво казва един от най-популярните автори на криминална литература в света:
„Не предлагам отговори, скъпи мои приятели. Ще оставя това на умните глави и хората, които са по-мъдри за света от мен. Не предлагам стратегии или анализи. Много други ще направят това с много по-голяма информираност и грижа. Не съм в настроение да поднасям и съболезнования. Преди всичко искам да се свия на топка и да не правя нищо. Но и това е начин на изказване на мнение.
Ние сме с разбити сърца. Няма причина да крием или преиначаваме този факт. Чувстваме се безпомощни и уплашени. Чувстваме се все едно светът ни се е сринал и никога няма да бъде поправен. Чувстваме се, все едно животът ни се е променил и никога няма да е същият. Но само това последното ще остане непроменено: Нашият живот се промени и нищо вече няма да е същото.
От една страна не ви казвам нищо ново. Боли ме мен, боли ви и вас. Без думи. Точно в този момент думите са толкова без значение. И сме бесни и объркани. И имаме нужда от време за да пострадаме и потъжим.
Но това, което винаги ме е удивлявало у вас, мои френски приятели, това, за което едно момче от Ню Джърси винаги ви е завиждало и се е опитвало да копира – е вашата joie de vivre (радост от живота – б.ред.). Вие взимате всяка емоция и я издигате десетократно. Всичко за вас е в прекрасно наклонение. Вие вкусвате храната с най-голямата грижа. Вие пиете виното си с най-силното възприятие, на което сте способни. Вие се гмурвате в музиката, изкуството, театъра изцяло и напълно. Вие цените и изидигате важността на вашата култура. Вие пазите като съкровище красотата, която този свят предлага.
Казано накратко, вие чувствате. Не просто преминавате през емоциите. Вие чувствате. Вие яростно живеете, смеете се и обичате. И тъмната страна на това, приятели мои, е че скърбите по същия начин. Това е вашата орис и цената, която плащате: Когато живеете живота напълно, трябва да го страдате по същия начин. Това е сила, не слабост. Не може да има възход без падение, добро без лошо, дясно без ляво… и вие не можете да изпълните сърцата си със смях, ако ги няма тези сълзи.
Днес сърцата ни са сломени. Животът ни се промени, но ние – не. Вие оставате същите страстни, изобретателни и истински живи хора, на които завиждам и искам да приличам. И аз самият се утешавам от вашата сила.
Но не днес. Днес просто искам да кажа колко много съжалявам и да ви кажа, че мисля за вас.
Харлан Коубън, 16 ноември, 2015 г.
Свързани заглавия
Харлан Коубън: Ако книгата е добра, читателите ще я четат
Книги от Харлан Коубън тук
