Начало / Свят / Иранецът от „Шарл де Гол” пренаписа историята за Робинзон Крузо

Иранецът от „Шарл де Гол” пренаписа историята за Робинзон Крузо

Двамата герои удивително си приличат

maxresdefault

Новината, че Мехран Насери е починал, изстреля филма на Спилбърг, който пресъздава художествено съдбата му, в центъра на вниманието. Продукцията от 2004-а е вдъхновена донякъде именно от иранеца, който прекарва цели 18 години на летище „Шарл де Гол”.

Насери написва и книга – в съавторство с Андрю Донкин. Автобиографичната история излиза в крак с филма в същата тази 2004-а. Сагата на иранеца се оказва привлекателна и за други творци, защото на базата на живота му възниква още един филм, вече френски, а също дори опера.

Самото му пребиваване на летището пък странно напомня една друга, станала вече класическа история – тази на Робинзон Крузо. И зад написаното от Даниел Дефо стои реална фигура. Александър Селкирк е шотландски моряк и пират, който действително се озовава на пустинен остров. Това се случва през 1703-а, след като шотландецът се присъединява към екипажите на известния мореплавател и пират Уилям Дампиер. Капитан на кораба е Томас Стредлинг, с когото обаче Селкирк се оказва в конфликт.

Причината е в лошото състояние на кораба, за който капитанът отказва да се погрижи. На остров Мас а Тиера караниците им стигат пределна точка и корабът отплава без боцман Селкирк. „Хуманно” обаче му оставят дрехи, пушка и муниции, брадва, нож и тютюн.

Съвременната история на Мехран Насери пък се развива от края на 80-те, когато иранецът се озовава без документи на парижкото летище. Изгонен от Иран, той става жертва на бюрокрацията. Оцелява буквално като диво животно на летището – изграждайки свой собствен свят между милионите пасажери годишно.

По същия начин и Селкирк се крие от испанските екипажи, които акостирали на неговия самотен остров. По-късно Даниел Дефо разнообразява историята, появяват се канибали и Петкан, но истината е доста по-прозаична. Въпреки всички трудности, Селкирк урежда свой собствен бит и порядък, намира начин да оцелее и дори става земеделец – отглежда си ряпа и зеле, завъжда и кози.

orig

Селкирк урежда свой собствен бит и порядък, намира начин да оцелее и дори става земеделец – отглежда си ряпа и зеле, завъжда и кози. Според свидетелствата си тръгва от острова в добра физическа форма и психическо здраве

Всекидневието на иранеца на този съвременен остров – летището, изглежда по-безопасно, но само привидно… Насери разчитал на храна от пътниците, не се разделял с куфарите си, а най-често четял, пишел в дневника си или слушал радио. Досущ като Селкирк, отказвал ситуацията му да се разреши по начин, който крие неизвестности.

Именно Мехран Насери обаче надделява по отношение на продължителността на своето заточение – той остава на летището от 1998-а до 2006-а, като се връща там в последните месеци на живота си. А за Селкирк всичко приключва след четири години и четири месеца, когато го откриват от кораба „Дюк”.

Сведенията в какво състояние е бил тогава Селкирк са противоречиви. Факт е обаче, че след завръщането си на сушата, се оказва знаменитост в местните кръчми. Има сведения, че дневникът от неговото изгнание е запазен и се намира днес в частна сбирка. Но така или иначе, добрият късмет по-късно му изневерява – тръгва отново да плава, но го застига жълта треска, която слага край на земните му дни.

Насери пък сякаш предчувства смъртта – останал за пореден път без дом, той се връща на своя „остров” два месеца преди края си. Инфаркт го покоси преди броени дни.

Даниел Дефо открива навремето лично своя герой – говори със Селкирк и създава художественото си произведение, което излиза през 1719 г. За Насери пък се знае, че е бил въодушевен от филма „Терминалът”, макар че едва ли го е гледал в кината. Двете истории си приличат по това, че заобикалят отдалече истината за своите герои. А макар и с разлика от няколко столетия, тези двама души са били еднакво отдалечени от случващото се в света – еднакво сами, еднакво оцеляващи в един свят, който трудно подава ръка на различните.

mehran-karimi-nasseri-the-terminal-dies

Робинзон Крузо от парижкото летище бил въодушевен от продукцията, която разказва свободно за живота му. Иранецът получил и хонорар. Приема съдбата си, а летището превръща в своя обитаем остров. Завинаги

Историите на двамата робинзоновци разказа Краси Проданов
Снимки и илюстрации от PeterHarringtonBooks, Havayolu 101 и PipocasClub

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

13301123

Художникът, който нарисува малкия Никола, си отиде

Дуетът му с големия Госини окончателно се превърна в спомен Жан-Жак Семпе почина на 89 …