На фокус
Начало / Критика / Четенето произвежда спомени

Четенето произвежда спомени

213082_bЛюбина Йорданова, Лондон

Всичките наши тела” е тънка книга, пълна със „свръхкратки истории” от Георги Господинов с чудните илюстрации на Люба Халева, които се появяват изненадващо и произволно по страниците.  Всеки разказ е микровселена, който се чете за секунди – необятен, всепоглъщащ, траен и учудващ.

„Обелването на ябълката” възкреси дядо ми Иван, чиято градина беше пълна с ябълкови дръвчета. А баба ми Люба и до днес си бели ябълките и паметта ми за това ме връща при нея. Да прочета този разказ означава да се докосна до скъпи хора, които вече не са живи или са далече.

„В съня и смъртта всеки влиза сам, но до вратата е добре да си с някого.”
„До вратата” ми е любим, защото ме накара да си спомня ваканциите, когато оставахме с брат ми като деца при баба и при дядо, вечер тя ни разказваше приказки, докато заспим и докато спрем да се страхуваме от тъмното. Вече не помня думите ѝ, но винаги ще помня гласа ѝ.

Толкова безднадеждност в „Прости числа”:
„В селото живеят седем старци, пет кокошки итри магарета. Един път в седмицата идва камион да докара хляб и да откара, ако има, някой болен или умрял.”
И се моля за моето родно село, което с всеки изминал ден обезлюдава. А единственото, което се увеличава са празните къщи и надгробните плочи.

От разказа „Нетрайно” може би ще запомня само нарисуваното водно конче в края. Но образът му ми напомня десетки щастливи преживявания край реката на село.

А един от най-миниатюрните разкази, който съм чела и който може би съществува на света „Август” – „Следобедът на годината” събужда нетленния ми спомен за жега, неподвижност, тишина и четене на книга някъде на хладно през всеки следобед на лятната ваканция.

 „Целият ми живот е съшит от чужди. И това, което сега живея, е нечий друг живот. Чий, не мога да знам. Седя в един непознат чужд град с нетрайни юнски облаци, до езеро и планина, живея на хълма, пия чай и чета поезия. Никой не идва, с никого не разговарям, като изключим петте немски думи, които разменяме като дребни шилинги с фермерите отсреща. Срещу тях получавам пресни яйца, пресен лук, мента, ябълки и мед.
И това би бил най-добрият възможен живот, ако наистина беше моят.”

Четенето на „Всичките наши тела”  действа като медитация – забавя забързания ежедневен ритъм , дишането става по-дълбоко и предизвиква силно желание към съзерцание.  Времето тук не съществува.
Георги Господинов е гениален словесен  миниатюрист. А всяка миниатюра е съвършено написана. И онова, което ме очарова най-много е, че всяка една от тях разказва за тихите, незабележими, несъществени, безсмислени, тъжни и красиви моменти, които всъщност са есенцията на човешкия живот. Мисля си, че те са и основната градивна тъкан на човешката памет.

И след последната страница вече не знам кое е прочетено и кое преживяно, както героят от „Избрани автобиографии”. Защото „четенето произвежда спомени”.

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия. Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

IMG_20190402_135536

Най-старата в света

Едва ли  много хора знаят, че най-старата функционираща книжарница в света Livraria Bertrand do Chiado …