Начало / Автори / Ран Босилек: Почакай, есен мъгловита! Не пращай още дъжд и кал!

Ран Босилек: Почакай, есен мъгловита! Не пращай още дъжд и кал!

14_Ran_BosilekНа 8 октомври преди 59 години умира известният на всички деца и възрастни с псевдонима си Ран Босилек поет, прозаик и преводач  Генчо Станчев Негенцов. Роден е на 26 септември 1886 в Габрово. Баща му е занаятчия и опълченец от Освободителната война – починал, когато Ран Босилек е седемгодишен. Бъдещият писател завършва Априловската гимназия в Габрово (1904) и известно време след това работи като учител (1904 – 1908). За своите малки ученици той написва първото си детско стихотворение „На косичка“, което било публикувано в списание „Светулка“ през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908 – 1910), като завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916). Известно време е адвокат, но обичта му към децата надделява и се отдава на писане за тях.

Почти всеки от нас знае поне две-три негови стихотворения наизуст, макар не винаги да се сеща чии са. Е, негови са.

Светла му памет!

 

РОДНА РЕЧ

Родна реч, омайна, сладка,

що звучи навред край мен;

реч на мама и на татка,

реч, що мълвим всеки ден.

 

Тя звънти, когато пея,

в радостни игри ехти;

вечер приказки на нея

баба тихо ми реди.

 

И над книгата унесен,

родна реч ми пак шепти…

Милва като нежна песен,

като утрен звън трепти!

 

Я КАЖИ МИ

Я кажи ми, облаче ле бяло,
отде идеш, де си ми летяло?

Не видя ли таткови ми двори
и не чу ли майка да говори:

„Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора чужди хляб делило?“

Ти кажи ѝ, облаче ле бяло,
че жив и здрав тук си ме видяло.

И носи ѝ от мен много здраве.
Много мина, мъничко остана.

Наближава в село да се върна,
да се върна − майка да прегърна.

НЕ БЪРЗАЙ…

Не бързай, есен дъждовита!

При нас не идвай още ти!

Когато лятото отлита,

тъй сладко слънцето трепти!

 

И най-мъничката тревичка

ламти тогава да живей!

За сбогом сладкопойна птичка

най-свидната си песен пей!

 

Почакай, есен мъгловита!

Не пращай още дъжд и кал!

Че бързо лятото отлита,

пък аз не съм се отиграл!

 

КАКВО МРАЗЯ

Мразя пръчки дреновинки

и молив чуплив;

мразя книги без картинки

и другар плачлив.

 

Не обичам още

къщи без дворове,

но от всичкото най-мразя

гащи без джобове!

 

РОДНА СТРЯХА

Бяла, спретната къщурка,

две липи отпред.

Тука майчина милувка

сетих най-напред.

 

Тука, под липите стари

не веднъж играх;

тука с весели другари

скачах и се смях…

 

Къщичке на дните злати,

кът свиден и мил!

И за царските палати

не бих те сменил!

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Един коментар

  1. Уникален творец, уви малко като него да бяха сред нас, ежедневието ни нямаше да в монохромно.