Ран Босилек: Почакай, есен мъгловита! Не пращай още дъжд и кал!

07.10.2017 Автори

На 8 октомври преди 59 години умира известният на всички деца и възрастни с псевдонима си Ран Босилек поет, прозаик и преводач Генчо Станчев Негенцов. Роден е на 26 септември 1886 в Габрово. Баща му е занаятчия и опълченец от Освободителната война – починал, когато Ран Босилек е седемгодишен. Бъдещият писател завършва Априловската гимназия в Габрово (1904) и известно време след това работи като учител (1904 – 1908). За своите малки ученици той написва първото си детско стихотворение „На косичка“, което било публикувано в списание „Светулка“ през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908 – 1910), като завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916). Известно време е адвокат, но обичта му към децата надделява и се отдава на писане за тях.

Почти всеки от нас знае поне две-три негови стихотворения наизуст, макар не винаги да се сеща чии са. Е, негови са.

Светла му памет!

РОДНА РЕЧ

Родна реч, омайна, сладка,

що звучи навред край мен;

реч на мама и на татка,

реч, що мълвим всеки ден.

Тя звънти, когато пея,

в радостни игри ехти;

вечер приказки на нея

баба тихо ми реди.

И над книгата унесен,

родна реч ми пак шепти…

Милва като нежна песен,

като утрен звън трепти!

Я КАЖИ МИ

Я кажи ми, облаче ле бяло,
отде идеш, де си ми летяло?

Не видя ли таткови ми двори
и не чу ли майка да говори:

„Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора чужди хляб делило?“

Ти кажи ѝ, облаче ле бяло,
че жив и здрав тук си ме видяло.

И носи ѝ от мен много здраве.
Много мина, мъничко остана.

Наближава в село да се върна,
да се върна − майка да прегърна.

НЕ БЪРЗАЙ…

Не бързай, есен дъждовита!

При нас не идвай още ти!

Когато лятото отлита,

тъй сладко слънцето трепти!

И най-мъничката тревичка

ламти тогава да живей!

За сбогом сладкопойна птичка

най-свидната си песен пей!

Почакай, есен мъгловита!

Не пращай още дъжд и кал!

Че бързо лятото отлита,

пък аз не съм се отиграл!

КАКВО МРАЗЯ

Мразя пръчки дреновинки

и молив чуплив;

мразя книги без картинки

и другар плачлив.

Не обичам още

къщи без дворове,

но от всичкото най-мразя

гащи без джобове!

РОДНА СТРЯХА

Бяла, спретната къщурка,

две липи отпред.

Тука майчина милувка

сетих най-напред.

Тука, под липите стари

не веднъж играх;

тука с весели другари

скачах и се смях…

Къщичке на дните злати,

кът свиден и мил!

И за царските палати

не бих те сменил!