Лира Литературно-рекламна Агенция
Може да не ви се вярва, но някога и ние от Лира.бг бяхме малчугани. Кой по-отдавна, кой по-наскоро, послушни или палави, заслужили подаръци или не съвсем, и ние с трепет чакахме този първи ден на юни. И бяхме щастливи, когато родителите или близките ни ни ощипваха за поздрав по бузката, прегръщаха ни и ни даваха нещо дребно, но от сърце.
Днес е по-различно, вие имате много повече джунджурии и джаджи край себе си − и нужни, и ненужни − та не знаем на какво бихте се зарадвали. Макар да сте нашите пиленца, едва ли ще ви е по вкуса някоя буболечка като тази на снимката. Затова просто ви гушваме през монитора или телефона и ви пожелаваме да сте пълни с енергия, умни, сърдечни и да обичате книгите, защото който е приятел с тях, и да попадне в беда, те ще го измъкнат от нея.
А за да не сме с празни ръце на празника, ето ви три стихотворения, написани от един от нас. Те са скромният ни поздрав към всички вас. Да сте ни живи и здрави!
Е Т О Е Й – Т А К А
Имах си балон – и то какъв балон! –
пухкав като коте, едър като слон,като заек пъргав, като цирк засмян,
розов като къпан розов пеликан.Галеше се нежно в моята ръка,
весело танцуваше – ето ей-така!…Но веднъж се спънах, както си вървях,
и балона розов взех, че изтървах.Литна той нагоре в синьото небе
и се спря високо в облачета две.Долу от земята аз му правя знак:
– Ей, балончо розов, слез си тука пак!Лошо ли ти беше в моята ръка?
Лошо ли живяхме – ето ей-така!Той ми се усмихва, мига със очи…
Няма да си дойде – ясно си личи.Мисля си: ще взема пушката си аз
и ще го надупча със сачмите – тря-яс!Вярно, ще се върне. Но ще е умрял.
Ще лежи в тревата мъничък парцал.Няма да се гали в моята ръка.
Няма да танцува – ето ей-така!Не, не! И въздъхвам, тъжен и горчив:
по-добре в небето, но да ми е жив.
С Т Р А Ш Е Н В Р А Г
Ето че и аз най-сетне си спечелих враг.
Питате ме как се случи? Ще ви кажа как.Като всеки млад писател лягам си под час.
Книгата – прочет-прочет! – и лампата – угас!Ала снощи в тъмнината през балкона – влез! –
три комари със китари, а единът – без.И започна се концерта. Какво ти спане!
Аз им казвам: – Марш оттука! А те викат: – Не!Цяла нощ комарски песни, танци и хора
свириха ми те, додето зазори зора.И понеже най-накрая бях така ядос! –
на единът без китара казах, че е прост.А той рече ми обиден: – Нямам инструмент,
тъй като съм им началник, т.е. диригент.Не умея аз да свиря, но пък затова
всяка нощ ще ти ухапвам умната глава.И навънка през балкона хвръкнаха си пак.
Как сега да спя спокойно с този страшен враг?
Д В Е Т Е Л Я С Т О В И Ч К И
Тъй както и лани, нашият чардак
приюти ги двете в гнездото им пак.Едната мушици да лови лети,
другата яйцата топли със гърди.А щом дойде есен – с малките си те
в Африка отлитат при друго дете.Там негърчето Тоби, мой непознат другар,
семки им събира от банан и нар.Но стопли ли се тука – Тоби на свой ред
маха натъжено след птичия ред.Къде е домът им? Тука или там?
В слънчева България? В Африка? Не знам.И кого от двама ни в трудния си ден
те обичат повече – Тоби или мен?Знам само, че в жега и във зимен мраз
там ги чака Тоби, тук ги чакам аз.
