Лира Литературно-рекламна Агенция
Избираме ги на 1 юни, но са с нас всеки ден
Празникът, който честваме всяка година, има дълга традиция – отбелязва се всъщност вече почти век. Макар да е популярен в доста страни по света, истината е, че има още много такива специални дати, на които погледите се обръщат към децата.
Нашата цел обаче сега е друга – да напомним, че на практика у всекиго от нас живее детето. Най-хубаво го показват книгите. Има златни заглавия, които са чест за всяка домашна библиотека! Героите им като че ли не остаряват, а всеки път, когато се върнем към тях, сякаш откриваме в написаното нова мъдрост. Това са те, книгите за вечни деца!
Историите, които ви предлагаме, помагат на малкия човек да намери място в живота – а на вече възрастните пък дават възможност да преоткрият себе си
Самият А. А. Милн казва за творбата си, че е не толкова за деца, колкото за детето във всеки възрастен. Излиза за първи път преди 96 години, като се сдобива веднага с успех. Дори е в челната двайсетица на най-четените книги през миналото столетие. Всеки от героите сякаш отговаря на определен типаж от човешката „менажерия”. Така че преспокойно може да открием себе си или в самия Пух, или пък в Прасчо, а може би и в Тигъра. С течение на годините всъщност репликите от книгата са толкова надграждани, че днес Мечо Пух е символ на универсална мъдрост. Но ако трябва да изберем един цитат, нека е този: „Колкото повече, толкова повече!”
И тук с пълна сила може да кажем, че творбата на Антоан дьо Сент-Екзюпери е само привидно детска. Представяна като приказка за деца, тя съдържа философски мисли за живота, любовта и смъртта. А и може да се чете единствено ако освободим въображението си. Иначе посланието ни отминава, а „Малкият принц” ни се струва твърде бедна на съдържание. Може би така пък до същината достигат само онези, които имат нужда в този момент да почувстват силата, която носи книгата. Нали точно детето в нас ни напомня, че всичко ни е по силите, винаги и при всякакви обстоятелства… Защото – както казва и героят на Екзюпери, „истински се вижда само със сърцето”.
Добавяме и един истински български класически герой – създадения от Борис Априлов образ на Лиско. Жанрът на цикъла от романи, които са му посветени, е труден за определяне. На пръв поглед става дума за детски книги, но в същината си историите за Лиско съдържат хумор, сатира, в тях има гротеска и много лирични моменти – просто всичко, което е било забранено за един писател в годините, когато се строеше комунизма. Много ефектно е когато наглед безгрижните персонажи от книгите изведнъж заговорят като възрастни. Както се казва на едно място, „когато видиш вирнат нос, в носа му се засмей!”
„Алиса в Страната на чудесата”
Луис Карол създава идеалната детска книга – пълна с приключения, странни герои и най-вече освобождаваща от бремето на предразсъдъците. Може би заради това Алиса остава в нас за цял живот. Обичана е еднакво от малки и големи. С разликата, че на зрели години може би се наслаждаваме в пълнота на символизма и абстракциите, които си позволява писателят по страниците. Разбира се, всичко това важи с пълна сила и за продължението – „Алиса в Огледалния свят”. А на главната героиня принадлежат и тези думи: „Безсмислено е да започна от вчера, защото вчера не бях същата.”
Джеймс Матю Бари ни предлага онова, за което мечтае всеки възрастен – възможността отново да станем деца, като при това вълшебствата да направляват живота ни. Отказът от порастване се съдържа в много детски книги, но точно той е зовът, отправен от големия човек към онова дете, което носи в себе си. Писателят създава героя си бавно, повлиян и от действителни събития – смъртта на собствения му брат. Така и по страниците се смесват реално и въображаемо, за да се роди история, която сякаш е по-истинска от света ни… История, в която доброто е по-силно от злините, а детството – вечно. Защото, ако цитираме самия Бари, „тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно”.
От историята на италианеца Карло Колоди също можем да научим много. Случките в нея уж са ни ясни още от детските години, но едно препрочитане сега ни кара да се замислим… Първо, това е книга за трудолюбието – нека си спомним бедния Джепето. После идва ред на честността, а носът на Пинокио сякаш се намества и върху нашето лице. Но онова, което натежава най-много на везните, май е добротата. Именно тя е в центъра на всичко, описано от Карло Колоди. Нормално е да се чувстваме деца, щом от нас струи доброта. А тази книга я увеличава! Просто „понякога се боим от лекарствата повече, отколкото от болестта“, както философски заключава самият писател.
Разбира се, всяка селекция на книги, които са толкова важни за нас, дори да сме на сто години, е просто несъстоятелна без Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче. Ако успеете и днес да кажете името на главната героиня на Астрид Линдгрен без запъване, ясно е коя е била любимата ви книга в детството. А няма абсолютно никаква причина да не я харесвате и днес… Всъщност има… ако случайно сте забравили хапчето си срещу порастване! И сега в огледалото ви гледа вечно намусен и търсещ нещастието на всяка крачка човек… Но ние все пак предпочитаме Пипи – и нейния вечен оптимизъм… Нали точно тя твърди, че „щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено”.
Още световни детски романи от „Хеликон“
Книги за вечни деца подбра Краси Проданов
