Начало / Интервюта / Животът не е бакалия, в която получаваш еквивалента на каквото дадеш!

Животът не е бакалия, в която получаваш еквивалента на каквото дадеш!

12440404_1068211439888845_3304567607226292111_o (3)Връщат ли се лошите момчета в съвременната българска проза? На този и още въпроси, за реванша в нашето битие, за чара и умението да провокираш, отговаря Васил Панайотов – нашумял напоследък с романа си „Убиец“. Книгата му спечели две втори места – в анонимния конкурс на „Сиела“ за нов български роман и в риалити формата „Ръкописът“ на БНТ.

Яд ли те е, че се класира на второ място и в двата конкурса?

Конкурсът на „Сиела“ имаше реална литературна стойност, но за „Ръкописът“ повече съжалявам. Там с всеки следващ етап нараства и самочувствието и постепенно добих такава увереност, че на финала очаквах само победа. А където има очаквания, има и разочарования. Никой не обича да губи, особено човек, който толкова се е занимавал със спорт, но аз не смятам, че съм загубил. Преди програмният директор на БНТ Севда Шишманова да отвори плика, журито каза нещо, което след монтажа го няма, каза буквално: „ние единодушно смятаме, че романът на Васил е по-добър“. Ти както искаш го разбирай…

Очевидно харесваш външната форма на нещата – участваш в риалити, спортуваш, обичаш татуировките. С думата „кожа“ започва романът ти, с нея и свършва. Целенасочена ли е тази показност?

Не подценявай кожата. Тя е най-големият орган. И най-красивият. Под нея са само карантии и мръсотии. Външният вид подвежда този, който възприема света само с очи. Той като ме погледне, ще предположи, че текстовете ми са ръбати и глуповати. Ако прочете първо тях, ще реши за мене обратното. Аз обичам да провокирам. Да вадя хората от кутиите. Но не мога да им извадя кутиите от главите им.

Много книги от модерния жанр селф-хелп започват като „Убиец“. Един човек оставя комфорта или е принуден да го направи и поема по света, където трудностите го изграждат. Твоят герой какво постига със своето странстване?  

Когато писах тази книга, дори и подсъзнателно не съм копирал това, което е модерно. Аз съм старомоден, дори не знам кое е модерно. Моят герой не постига нищо, нито печели. Аз харесвам истории, взети от реалността, от живота. А животът не е бакалия, в която да получаваш еквивалента на каквото дадеш. Там най-често полученото е по-малко. Ако вярваш в справедливостта, животът ще те разочарова. Моят роман също. Той не е поучителен. Но и писателят не е непременно мъдрец, който да поучава. Той е разказвач. Аз съм разказал историята на един човек, който губи.

Кое наранява този интелигентен мъж, че с такава агресия се отнася към всичко?

Наранява го рутината, нищо неслучването, примирението, фактът, че следва една концепция за живота си, наложена му от други. От най-близките му. Само те притежават жестокостта да те накарат да вършиш нещо, което не искаш. В един момент на него просто му писва и почва да се бунтува срещу стереотипи, клишета, норми, табута, правила…

Но какво доказва с другата крайност – от един уреден живот се хвърля съзнателно в калта?

Доказва, че Сократ е бил прав, когато е казал „Всичко свое нося със себе си“. Доказва, че има кураж да направи избор. Дори да е грешен избор, за него е важно, че е неговият избор. Защото уреден живот има и в затвора, нали. Три хранения на ден, никаква работа, никакви проблеми с наема, със сметките, с жени и с данъчни. Но всеки иска да излезе от там. Затворен в затвора или вкъщи, каква е разликата? Иронията е, че от вкъщи Велин все пак стига именно до затвора. Спасение няма.

199786_b-1Някъде в текста си казваш – „инстинктите са над всичко“. Нима те са водещи при човека, та заради тях се превръща в убиец?

Инстинктът не може да бъде превъзмогнат. Всички изкуствени неща като образование, възпитание, морал, етика, норми, закони и правила, са измислени, за да го регулират и да го подчинят. Донякъде успяват. Докато някой не ти посегне на улицата. Тогава ги забравяш. Имаш само инстинкт.

Ти смяташ ли се за човек, който умее да използва свободата си? Твоето поколение не познава цензура, репресии, тоталитаризъм.  

Благодаря за комплимента, но аз 89-та бях в пети клас и помня и цензурата, и репресиите, и всичко, макар и само като безплътен призрак, надвиснал над някой друг. Това се оказа идеалният вариант за моето поколение, всъщност. Да може лично да усети мракобесието на тоталитаризма и да е достатъчно невръстно, за да не бъде пряко засегнато от него. Но всички го имаме в главите си, като предупредителна лампичка какво може да стане със свободата, ако не я цениш.

Езикът е доста експресивен, на моменти вулгарен. В читателя качва адреналина, а в какво състояние трябва да се намира авторът, за да пише по подобен начин? Едва ли чакаш да те осени вдъхновение.

Вдъхновение дори не знам какво значи. Вдъхно-вение. Някой да ти вдъхне нещо във вените? Аз не пиша с вдъхновение, а с настроение. А във вените си имам само мастило и кръв. В главата си имам и малко страх, че когато този път седна, То ще си е тръгнало, но винаги сядам, почвам и… еха!, То още е там. Езикът не може да бъде вулгарен. Вулгарни могат да бъдат само намеренията или тонът. Думите са еднакви, но с един или друг тон звучат различно. В една псувня на майка е обидно именно намерението. Иначе на коя майка не би й харесало. Има точни думи за всичко. Дори и за набеденото за най-срамно. И в зависимост от контекста, трябва да се употребяват най-точните, без значение как им звучи на позьорите. Като писател не виждам нищо обидно в израза „скъсан гъз“. Но като читател се обиждам от израза „любовен жезъл“.

Как реагират жените на „Убиец“? Разрушаваш идиличната им представа за дом и семейство. 

Не съм виновен за това. Разрухата е неизменна част от всеки градеж (от всеки годеж също). Всичко в природата се стреми към разруха, дай му само достатъчно време. Представата за дом и семейство е приятна, поне докато не почнеш да си представяш други неща. А почнеш ли да го правиш, забрави… Аз също имам нещо като дом и семейство. Но не ме бива за тия работи. Не ме бива в семейни пътувания, празници, пикници, срещи с роднини, детски рождени дни, родителски срещи… От мен не става съпруг и родител, но съм бил женен и имам дете. Но как да стоя при една жена и да оставя всички останали? В по-свободен превод, думата доместикация (опитомяване, лат.) идва именно от това, дето е в корена й – дом. А семейство е мястото, където един мъж си хвърля семето. Семейният мъж е безсеменен. Иначе не би издържал.

Разговорът води Людмила Еленкова, радио Хеликон

Прочетете още

199786_b

„Убиец“ от Васил Панайотов (ревю)

Станислава ЧУРИНСКИЕНЕ За Васил Панайотов доскоро казваха, че е най-известният неиздаван български автор. След като …