Начало / Интервюта / Васил Панайотов: Мързелът определя човешкото поведение повече и от морала

Васил Панайотов: Мързелът определя човешкото поведение повече и от морала

„Плът и крафт“ представя една саморазрушителна натура

IMG-bebd91456cb8d4ed1140405aa03ea334-V

Васил Панайотов е писател с пет романа и съавтор в няколко сборника разкази. Той се наложи още при своя дебют в литературата с романа „Убиец“ (2016), а през 2020 г. „Сянка“ получи номинации за наградите на Фонд „13 Века България“ и „Хеликон“. Новата му книга за пореден път вдига летвата пред читатели, склонни към удоволствия, но неподготвени за последствията от тях. Защото всички живеем този сюжет, дебелеем в консуматорските си черупки и отслабваме в ума.

-Какво означава спортен тип като теб да пише за маниак със свръхтегло? 

-Имам изострено усещане за телесна естетика. Но не тази, в следствие на казуалността или дори на евгениката, не тази, с която се раждаш – коса, очи, скули, кожа, ръст, структура и т.н., тоест неща, за които, първо, нямаш никаква лична заслуга или – в зависимост от вида им – вина, и второ – ти самият не можеш да ги промениш, поради което не бива както да получаваш упреци, така и да приемаш похвали за тях. За тях аз нямам критични очи. Имам за останалото, което можеш да моделираш и което единствено оправдава презрението или възхищението. А презрението и възхищението не са насочени към тялото, насочени са към волята, тялото е просто нейно проявление. Някой ще каже повърхностно проявление, а аз ще кажа, че този някой е мързелив. Мързелът определя човешкото поведение повече и от морала. И понеже не е неморално да си мускулест, силен и строен, то мързелът остава единствената причина да си дебел. Естествено, рядко някой си го признава и като причини за нищетата на тялото най-често се пробутват приоритетите и извисеността на ума, но античният модел на човешко съвършенство е развивал еднакво и тялото, и ума, и само мързелът пречи на модерния, свикнал на леко и меко човек, да избира едното, а най-често и нито едно от двете.

-Героят ти е жена на име Катя, с определено контролиращ, мъжки характер. Защо тя не използва волята си да отслабне, вместо да се наслаждава на порока?   

-Ти сама го каза – защото се наслаждава. Наслаждава се буквално на това, че ù е сладко, че ù е вкусно, а тя друга сладост в своя живот няма, но се наслаждава и на ролята си на жертва, защото съчувствието, а на един следващ етап – и състраданието на останалите, е начин да се осмислиш, да присъстваш в съзнанието им, да им насаждаш неудобство, а защо не и вина, задето са съвършени, да ги накараш да им е гадно, като малко възмездие за това, че и на теб ти е.

-Действието на романа се развива в България и в САЩ. Как всички хора около Катя са толкова пасивни за килограмите ù и в двете държави, дори нейните родители тук?

-В САЩ стандартът за странност е много по-висок от нашия и там тази крайност се възприема по-нормално. Отделно в САЩ всичко – пазар, предложения, изкушения… са толкова повече, че самият живот те подтиква към подстъпите на тази крайност и статистически всеки пети американец е подслонил паласките си в тях. Една депресия или една социална изолация му трябват, за да поеме по пътя нагоре. Та в САЩ я има толерантността, но я има и неприкосновеността, независимостта. Там никой не си позволява да ти се бърка толкова. Предлага ти се всякаква помощ, даже не е правилно да се каже, че ти се предлага, защото такъв тип активност е в разрез с принципа за личната свобода, помощта е предвидена, но за да бъде получена, трябва ти пръв да я потърсиш. Ако я искаш, имаш я, ако не – не. Никой не ти я натрапва, никой не те съди и не те обвинява за крайностите ти. Тук още не схващаме този либертинаж, включително на липидите, затова на Катя в сюжета ù трябва САЩ, за да може там да катализира килограмите си. Завръщането ù представлява задълбаване в един проблем, който вече е възникнал, но той е повече проблем за обществото, не за нея. На нея така ù е добре. Фигантропията ù, преди принудителна, сега е доброволна и тя е скъсала всички връзки, с всички хора, включително с родителите си, връзката ù с които преди е била емоционална, но вече е рационална. Така че, дори и да можеше, на Катя няма кой да ù влияе.

-Тогава защо ти я остави да тъне в изобилие от храна, не можа ли да поограничиш битовите ù условия?

-Защото, ако нещо не е прекалено, е посредствено, а типът, който описвам, е екстремен. Прототипът му също, но е екстремен като за България, не е екстремен за САЩ, затова трябваше да го деформирам допълнително. А да намеря такъв човек тук и да спечеля доверието му дотолкова, че той да споделя с мен, отне повече време, от времето за написване.

-Извън книгата, как гледаш на новия регламент, приет от ЕС, който разрешава използването на сушени насекоми в храните – мухи, щурци, скакалци, червеи, бръмбари и прочие? Значи корицата на „Плът и крафт“ ще стане много модерна :)

-Не харесвам съвременната модерност. Сигурно защото вече съм стар. Но мухата на корицата ще е модерна вечно, защото не е обикновена муха. Тя е изображение на Велзевул, демонът на чревоугодничеството, принцът на зловонното и злото. А зло ще има завинаги. Без злото, доброто ще остане без антипод, без лош пример, и няма как да дефинира деянията си, съответно те ще престанат да се възприемат като добри, а като единствени и поради това – нормални. Без благодарността, похвалата или поне потупването, и малкото сега добрини ще престанат да се правят. Ще се правят лошотии. Все пак, и доброто, и лошото, се вършат поради една и съща причина и тя е усещане за удовлетворение. А относно щурците, щом мъдростта може да идва от Изтока, защо и менюто да не дойде. Насекоми там се ядат отдавна, а в условия на остеритет, ще се ядат и тука. Няма лошо. Лошо ще е, ако в Китай научат, че свинското е основно, а оризът – само за гарнитура.

Разговора води: Людмила Еленкова

Прочетете още

thumbnail3

Диана Игнатова за своя дебют: „Реших да заселя всички истории на една улица“

Собственици сме на личния си риск, казва тя за писането „Улица „Рокфелер“ е симпатично томче, …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...