За Васил Панайотов доскоро казваха, че е най-известният неиздаван български автор. След като романът му „Убиец” спечели второ място в конкурса за нов български роман на издателство „Сиела” и в риалити-формата на БНТ „Ръкописът”, и за него се говореше месеци наред, най-сетне се озова на българския книжен пазар. Медийните изяви на автора със сигурност привлякоха вниманието на публиката, но изместиха фокуса от текстовете му към татуировките му и други привидности. А това е жалко, защото лишава читателите от непредубедено потапяне в „Убиец”- история, която си струва да бъде четена и препрочитана внимателно, заради без преувеличение десетките пластове, на които се разгръща.
„Убиец” интерпретира класическия мотив за мъжа пред прага на средната възраст, който заварва себе си в криза на смисъла, но го прави в много необичайния формат на екзистенциален екшън. Велин, централната фигура, около която се завърта историята, е в най-добрите си години, баща на две деца, женен за студентската си любов и успешен по всички критерии на общите очаквания. Някъде между изпълнението на социалните си роли и опитите да удовлетвори всички обаче, той е спрял да чува собствените си мисли. Една нощ Велин си ляга, прави връзка със себе си, установява, че е непоносимо опитомен, прескача през прозореца и се впуска в приключение в стил ранния Чък Паланюк. Панайотов доразвива тезата на Паланюк „Ти не си твоята работа. Не си парите, които имаш. Не си колата, която караш. Едва, когато загубиш всичко, си свободен да правиш каквото искаш”. Само, че стига още по-далеч и добавя „Ти не си децата си, не си жената, с която живееш, не си дори любовниците, с които спиш”, и е въпрос на отговорност към всички замесени в уравнението да откриеш какво си. Търсенето на Велин се случва в поредица от екстремни приключения на ръба на абсурда, които се разиграват сред ниските пластове на съществуването.
Велин подлага на изпитание границите си и върши неща, които при други обстоятелства не би направил, включително и да участва в гей порно филм. Сюжетната подлиния с гей порно филма е знакова. Както и да присъства авторът на романа в публичното пространство, неговият герой е освежаващо немачистки, би могъл да бъде наречен дори феминист. Поведението му е крайна реакция на мъж, служил отдадено на жени твърде дълго, до себезаличаване. Героят не предприема бягството си, защото иска да граби с пълни шепи от онова, което животът му предлага, по-скоро заварва себе си в тежка криза на ориентири и ако търси нещо, то не е удоволствия или лекота, а смисъл. Въпросът, на който Велин се опитва да си отговори, е колко близост и свързаност с други човешки същества можеш да понесеш, без да полудееш и как да контролираш динамиката между това да пазиш същността си и да не нараняваш другите с нея. Книгата обаче спокойно може да го чете като забавен екшън или като сатира на съвременното общество, която изненадва читателя с брилянтното чувство за хумор на автора.
Вероятно най-силната страна на романа е суровата енергия на авторовия стил. Книгата е писана преди 6 години и е истински триумф над засилващата се напоследък тенденция формата и детайлът да доминират над съдържанието. „Убиец” не се опитва да обясни цялата истина за живота в 200 страници, не удавя читателя в орнаментика и не звучи като финален продукт от курс по творческо писане, макар сюжетът да се разгръща в най-добрите традиции на американския постмодерен роман.
„Убиец” едва ли ще се хареса на всички. Романът шокира както с езика си, така и с безцеремонното пренебрегване на формалните правила за построяване на история. Той обаче е подходящото четиво за всеки, който поне веднъж се е питал точно колко километра е извървял срещу природата си.
„Убиец“ тук
Свързани заглавия
Правят филм по „От Космоса с любов“
„От Космоса с любов“ спечели руски държавен конкурс за превод
Станислава Чуринскиене: Харесва ми как се чете в България – с лист и химикалка
„От Космоса с любов“ от Станислава Чуринскиене (анотация и откъс)
Писателят препоръчва: топ 5 книги за 2014 г. според Станислава Чуринскиене
Книги от Станислава Чуринскиене тук
Тази рецензия е най-меко казано невярна. Първо, романът звучи леко старомодно (постмодернизмът умря някъд епреди 20-30 години като нещо модерно, остана му само поста или постата). Второ, съвсем традиционно е построен, кръгова структура, започва там, където завършва. Наистина, „Убиец“ едва ли ще се хареса на всички, но не защото са шокирани или им е неприятно, че не са спазени… „формалните правила за построяване на история“, а просто защото не им е харесал. Банален, малко старомоден, малко скучноват на моменти и доста пресилено гаден накрая… И се чете за 1 ден, бързата литература е като евтин сандвич. В началото ти става хубаво, после си викаш „за кво го ядох тва“.