Начало / България / Лорънс Рийс сравнява двамата най-страховити тирани на XX век в „Хитлер и Сталин”: Какво е общото между тях и тоталитарните им идеологии?

Лорънс Рийс сравнява двамата най-страховити тирани на XX век в „Хитлер и Сталин”: Какво е общото между тях и тоталитарните им идеологии?

229115_bЗа кратко съюзници в началото на Втората световна война, от лятото на 1941 г. до късната пролет на 1945 г. Адолф Хитлер и Йосиф Сталин се оказват вкопчени в най-мащабното противопоставяне, което светът е виждал. Десетки милиони невинни са пожертвани в името на тоталитарните им идеологии в този сблъсък.
Но до каква степен двамата лидери са формирали времето, в което са живели, и до каква степен това време е формирало тях?
В своето мащабно изследване „Хитлер и Сталин: Тираните и Втората световна война“ уважаваният британски историк Лорънс Рийс разглежда основните прилики и разлики между водачите и техните режими през призмата на събитията от Втората световна война.
Базирана на близо 30-годишните проучвания на автора на „Тайните на Втората световна война“, „Холокостът“, „Зловещата харизма на Хитлер“ и др., тази книга проследява детайлно периода 1939–1945 – годините, през които Хитлер и Сталин имат пряко съприкосновение: първо като съюзници, а после не само като противници, но и като лидери на две от най-могъщите армии в историята.
Рийс изгражда убедителен портрет на злото, в който човешкото страдание се използва като политически инструмент и като средство за консолидиране на властта.
_499_499Хитлер и Сталин: Тираните и Втората световна война“ е мащабно и смайващо детайлно описание на два режима, лишени от морална сърцевина и обречени на самоунищожение, както и наличностите на върха, оковани в абсолютната си власт над живота и смъртта на милиони.
Този завладяващ успореден животопис наХитлер и Сталин в годините на Втората световна война разкрива два звяра, вкопчени в битка на живот и смърт. Лорънс Рийс показва, че Хитлер и Сталин са доголяма степен просто различни лица на едно и също тоталитарно зло – урок, който съвременността трябва да помни.

ОТКЪС

6.

ИНВАЗИЯТА

Когато влиза на съветска територия сутринта в неделя, 22 юни, Алберт Шнайдер вижда странна гледка: „Срещу нас вървяха военнопленници, по гащи и нощни ризи, може би 5% от тях носеха униформи и те – само наполовина облечени. Разбрах, че сме ги изненадали…. бяха извадени от леглата“.

Едва ли може да има по-добро описание на неадекватността на съветската реакция от това разкритие, че Червената армия е хваната – буквално – по гащи. Шнайдер, който служи в германско щурмово подразделение, влиза на съветска територия само няколко часа след първата атака. И гледката на червеноармейците, които се предават в плен по бельо, укрепва вярата му, че войната ще бъде спечелена бързо и „всички ще се върнем у дома най-много до една година“.

Съветското ръководство получава потвърждение за инвазията малко след четири часа сутринта, когато германският посланик граф Шуленбург пристига в Кремъл. Той заявява на Молотов, че германците са навлезли на съветска територия, защото части на Червената армия били съсредоточени толкова близо до границата, че представлявали заплаха. Нацистите и преди са прибягвали до фалшиви поводи, за да оправдаят агресията си, но този сега е такава откровена лъжа, че като че ли вече дори не се опитват да измислят нещо правдоподобно. Молотов, който според един от германците, придружаващи Шуленбург, „очевидно се бори с дълбоко вътрешно вълнение“, отговаря, че Германия е нападнала страната му без причина, и добавя плачливо: „Не заслужавахме това“.

След като научават за първото германско нахлуване през съветската граница, около 3.30 сутринта Тимошенко и Жуков настояват Сталин да бъде събуден в неговата дача. След като става от леглото, съветският диктатор незабавно отива в Кремъл и се среща там с малка група съветници, сред които Берия и Жуков. Сталин все още отчаяно вярва, че не става дума за истинска инвазия. Преди да получи от Шуленбург потвърждение, че това е война, той предполага, че може да е „провокация“ от страна на висшите функционери на Вермахта. Може би е направено зад гърба на Хитлер.

През последните няколко седмици Сталин пие повече от обичайното и според Жуков тази сутрин е бил потиснат. Това е разбираемо. Съветският лидер вижда как цялата му стратегия се разпада пред очите му. От момента на подписването на съветско-нацисткия пакт близо две години по-рано, той се опитва да стои настрани от войната между Германия и Съюзниците.

Показателно е, че не Сталин, а Молотов се обръща към съветския народ в деня на инвазията. Съветският външен министър, както видяхме, е човек, лишен от всякакво обаяние. Той изглежда уморен и речта му издава смайваща тъпота. Молотов говори как германците са предали нацистко-съветския пакт – който сега няма абсолютно никакво значение – и призовава народа да се обедини около болшевишката партия и „великия вожд“ Сталин. Няма как обикновените съветски граждани, които чуват речта на Молотов, да не се запитат – как Сталин смята да реагира на инвазията? Въпросът остава без отговор почти две седмици.

В ранните дни на нацисткото нахлуване нежеланието на Сталин да подготви съветските войски за отпор на германците и стремежът му да държи много подразделения на Червената армия близо до фронтовата линия довеждат до хаос. „Видяхме много самолети, експлодиращи бомби – казва Георгий Семеняк, който служи на границата. – За първи път в живота си видях да умират хора.“ Четири дни по-късно неговият отряд започва да се оттегля. „И не разбрахме… защо трябваше да се оттеглим. Беше необяснимо. Зловеща картина. През деня самолетите непрекъснато пускаха бомби върху отстъпващите войници. Отстъпващите войски се движеха в огромни колони. Всички те бяха млади мъже, на 20–22 години, въоръжени само с пушки, ръчни гранати и противогази.“

Офицери изоставят хората си, като скачат в преминаващи автомобили, за да се опитат да избягат. И така, „когато наближихме Минск, нашето подразделение остана почти без командири. А без командири способността ни да се защитаваме беше толкова отслабена, че не можехме да направим нищо“. Скоро след това Семеняк е пленен.

Германците постигат този пробив не защото армията им е напълно механизирана, а пък Съветите изостават технически. Всъщност съветската държава вече е изразходвала огромна сума пари за нова техника за Червената армия. Съветските войски имат по-добра артилерия от германците и въпреки че германците имат повече камиони, руснаците разполагат с повече танкове и самолети. Освен това по отношение на нетната численост между 1937 и 1941 г. Червената армия е нараснала почти четири пъти – от 1,1 на 4,2 милиона души.

Главната причина за бедствието е това, че Червената армия е парализирана. Командирите не само се страхуват да поемат инициатива, но и трябва да търпят намесата на „военно неграмотни“ хора – както ги определя Константин Симонов – като Сталин и Лев Мехлис, жесток човек, начело на политическото ръководство на Червената армия. За някои съветски офицери напрежението се оказва твърде голямо. В Украйна Хрушчов вижда как един командир се самоубива пред очите му, защото смята, че е дал погрешна заповед на механизираното си подразделение. „Подобни инциденти се случваха и с други командири – пише Хрушчов. – Такова беше положението. А не бяхме воювали дори десет дни.“

 

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!