Джериес Авад: Щастието е пътуване, а не крайна точка

| 0 Коментари

Джериес Авад е роден в Назарет, Израел – родното място на Исус Христос. Завършва средното си образование  в Назарет, а през 1980 г. се дипломира като инженер в технологичния институт в Хаифа. След тежко преживяване пише сборника с притчи „Скритият дар”, издаден първо на арабски, а после на иврит. В България книгата излиза в края на 2010 г. и продължава да е начело на класациите по продажби. В края на януари на книжния пазар ще излезе и  „Не всичко, което блести е злато” – продължението на”Скритият дар”.

 

Г-н Авад, миналата година посетихте България. Какви са  впечатленията Ви от нашата страна? Какво Ви хареса и какво не?  
-    Да, бях в България, най-вече в Благоевград и в София. Срещнах се с моите читатели и дадох интервю за телевизия и радиостанция. Беше кратко посещение, само за 8 дни, определено недостатъчно, за да имам впечатление от страната. Но знаех за България преди това. Много от хората, с които работя, са учили в България. Например моят зъболекар, братът на най-добрия ми приятел, който е адвокат, както и други инженери и доктори. Задължен съм на страната и на вашия народ за това.  Така че познавах България добре и отидох с позитивна нагласа. България има някаква уникалност и ми направи впечатление на тиха и хубава страна. Всъщност бях там с моя 14-годишен син Ферас, който тренира футбол и имаше тренировъчен лагер в Благоевград. Храната е отлична, а и се чувствах в безопасност. Но най-добро впечатление ми направиха очарователните ми приятели, които познавах отпреди, но ги срещнах там, също и хората от „Хеликон”. Мисля, че България е страна с голям потенциал, който не е разгърнат в пълна степен още.

Вашата първа книга на български език имаше голям успех. Как си обяснявате този факт?
-    Да, това е вярно – първата ми книга беше преведена на български и постигна успех. Тя излезе в края на 2010 г. и продължава да е сред най-продаваните.  Позволете ми тук да изкажа своите дълбоки благодарности на г-жа Каталина Събева от литературна агенция „Антеа”. Без нейния ентусиазъм и усилия книгите ми нямаше да достигнат до българските читатели. Също благодаря на „AMG Publishing” със собственик г-н Павлин Якимов и главен редактор г-жа Йоана Йорданова. Мисля, че да публикваш непознат досега автор от толкова далеч е голям риск, но за щастие този път успешен.  Много са факторите за успеха. Първо – че са кратки разкази, което ги прави лесни за четене.  Второ – всяка история има морален урок и всеки може да се припознае в ситуацията и да използва наученото. Трябва да има и други причини, но да ги оставим на експертите да ги анализират, те са по-квалифицирани от мен в тази област.

Откога датира интересът Ви към мъдростта на народите?
-    Преди няколко години бях сериозно болен и трябваше да прекарам много време в болници, загубих гласа си за известно време и това ме накара да се затворя в себе си, наблюдавайки собствения си живот и този на другите. Тогава осъзнах колко е важна мъдростта на живота и да взимаш правилните решения, особено тези в трудна ситуация, но ситуация, която може да бъде обърната в моя полза. Много ми харесва един цитат от Рейнхолд Нйебхур: „Бог ми даде спокойствието да приемам нещата, които не мога да променя, куража да променя тези, които мога, и мъдростта да мога да ги различавам”.

По какъв начин събирате историите за Вашите книги? Пътувате ли?
-    Отличената с Нобелова награда Тони Морисън казва: „Ако има книга, която искаш да прочетеш, но тя не е написана, трябва ти да я напишеш”. Всъщност всичките ми книги са такива, които търсих, но не можах да намеря, затова аз ги написах. И когато знаеш какво искаш от живота по принцип и това стане твоя цел, е лесно и очевидно. Морето е пълно с риба и всичко, което трябва да направиш, е да хвърлиш мрежата, където трябва. Обичам да пътувам, но не ми се случва много често.

Защо решихте да събирате и преразказвате притчи? Има ли връзка с политическата обстановка в региона, в който живеете?
-    Говоря по този въпрос в пролога на втората ми книга. След големия успех на „Скритият дар” получих много искания от читатели за продължение. Българска поговорка казва „Денят се познава от сутринта”, така че – втората ми книга е продължение на първата. Дали има връзка с мястото, където живея – може би, защото притчата е начин да кажеш мнението си например за някой управленец без да се наложи да „платиш” за думите си.

За мен историите, които разказвате, са призив за мир, опит да се вразуми човечеството? Така ли е?
-    Аз също смятам, че историите ми са призив за мир. Това не беше едно от първоначалните ми намерения, но така се получи. Помагат на хората да живеят в мир със себе си и да приемат другите каквито са.

Защо Близкия Изток – мястото където възниква цивилизацията преди хиляди години, днес е толкова нестабилен регион?
-    За съжаление, мястото, което трябва да символизира мира и свободата, е място без мир, без демокрация и без прозрачност. Несправедливостта не спира и фактът, че палестинския проблем не се разрешава, не е положителен нито за палестинците, нито за израелтяните.

Кога човечеството ще излезе от глобалната криза? Какво трябва да се направи?
-    Не съм експерт по икономика, нито по глобална политика, но имам своето мнение по въпроса, защото съм чел много материали от учени и експерти от различни гледни точки. ХХ век започна много положително, но след две Световни войни и много конфликти се появиха две системи – едната твърдеше, че се грижи за масите, но беше неефикасна, другата беше много ефикасна, но не се интересуваше от масите. След Студената война САЩ се оформи като водеща световна сила и отново живеем в мултиполярна система. Според мен глобалната криза не може да бъде тотално спряна. Това, което трябва да направим, е да я сведем до минимум и да намерим правилния баланс, който да задоволява нуждите на хората по ефикасен начин. Положителното нещо от глобалната криза е това, че хората разбраха, че неограниченият капитализъм не е решение. Капитализмът има много положителни страни, но ако той не е ръководен от правителство, ще се превърне в бедствие. В история 32 от „Скритият дар”, наречена „Започни от себе си”, пиша: „Когато бях млад и въображението ми нямаше граници, си мечтаех да променя света. С годините и опита осъзнах, че светът е твърде голям, затова реших да променя страната си. Но и в нея всичко си оставаше същото.
 В последните години от живота си направих един последен отчаян опит да променя членовете на моето семейство, най-близките ми хора, но напразно  – и те си останаха същите.
 А сега, когато лежа на смъртното си легло, си давам сметка, че ако бях променил себе си, щях чрез примера си да успея да променя и семейството си. А после, вдъхновен и окуражен от тях, щях да допринеса за промяната на страната си и кой знае, може би за промяната на света.”
Това трябва да направи всяка нация.

Религиозен ли сте? Кога ще спрат да умират хора заради принадлежността си към определена религия?
-    Не съм религиозен по стандартния начин, но като живея в града, в който Иисус е живял, с всичките църкви и манастири, дори най-големия атеист става духовен човек. Аристотел казва: „Дръж се с приятелите си както искаш те да се държат с теб”. Войните на религиозна основа ще спрат тогава, когато причините за тяхното съществуване бъдат елиминирани. Причините са несправедливост, мизерия, желание за контрол над другите, конфликт на интереси, отричане правото на други да съществуват и т.н. Освен това смятам, че религиите винаги са използвани като оръжие на властта.

За какво мечтаете?
-    Мечтая за времена, в които има справедливост, мир между нациите, приемане на тези, които са различни от нас. Искам децата ни да растат без страх. Знам, че звучи утопично, но си струва човек да мечтае за това.

Оптимист ли сте за бъдещето на човечеството?
-    Намирам за много трудно да бъда оптимист за бъдещето на човечеството, но не мога да си позволя да бъда песимист, затова предпочитам да използвам израз, който беше открит от палестинския автор Емиле Хабиби. Понякога оптимист, понякога песимист, но винаги с „резервоар” пълен с надежда.

Вие произхождате от християнско семейство, нали? Американците имат своя чернокож президент. Католическата църква ще има ли някога чернокож папа?
-    Да, това е така. Роден съм християнин и още съм християнин по мой собствен начин. Що се отнася до цвета на кожата на папата, аз ще ви отговоря с въпрос – по-добър ли е Барак Обама от Джими Картър?

Кой е според Вас идеалът за човешко щастие?
-    Щастието може да означава много неща и е различно за всеки човек, защото всичко в живота е относително. За мен то е придобиване на опит. Както съм написал – „Щастието е пътуване, не дестинация”. Също така, „ако работиш, сякаш нямаш нужда от пари, обичаш, сякаш никога не си бил нараняван и танцуваш, сякаш никой не те гледа, значи си със сигурност щастлив човек”.

Какво четете? Кои писатели и култури оказаха влияние върху Вас и с какво?
-    Чета поезия и литература главно от автори от третия свят, но не само, а от тези, които пишат за живота и човешките желания и проблеми. Сред тях са палестинските поети Тауфик Заяд и Махмуд Даруиш, израелският писател Амос Оз, също авторите Алаа Асуани, Юсеф Зейдан, Амин Маалоф, Паулу Коелю, Габриел Гарсия Маркес и др.

Какви са бъдещите ви проекти?
-    Досега имам 4 книги, „Скритият дар” е първата, която е преведена на български и има голям успех, сред най-продаваните в България е и в момента е номер 1 в класациите на „Хеликон”. Втората ми книга „Не всичко, което блести е злато: 101 арабски поговорки от извора” преди дни беше публикувана в България.  Третата е „101 израза и термини”, а скоро завърших четвъртата – тя е колекция от автобиографии на 101 големи личности. Очаквам и тя да бъде преведена на български.

Интервюто взе Румен Василев

Свързани заглавия
В края на януари излиза нова книга на Джериес Авад
Книжарите от „Хеликон”: „Скритият дар” е №1 за 2011 г.
Огромен интерес към Джериес Авад в Благоевград
„Не всичко, което блести, е злато. 101 арабски поговорки от извора” (откъс)

Tags:


Все още няма коментари.

Коментари