Втората жена е мъка, дори и делва да е тя
Навремето живял един мъж. Женен бил от дълго време, но жена му не можела да го дари с рожба. Един ден тя много решително му рекла:
– Защо не вземеш да си намериш друга жена? Ще ти роди деца, които да те почитат.
– Че защо ми е втора жена? – запитал мъжът. – Ами ако не се разбирате?
– Това няма да стане. Аз те обичам и ти желая само добро. Ще внимавам за нея и няма да има никакви проблеми.
Жената продължавала да настоява, докато един ден мъжът се съгласил:
– Ще замина надалеч – казал той – и ще си взема жена от друг град, за да нямате неприятности.
Отпътувал и дълго отсъствал. Когато най-сетне се завърнал, със себе си донесъл голяма делва. Без да го види жена му, той облякъл делвата в женски дрехи и я покрил с наметало. За новата жена в дома имало отделна стая. Повикал мъжът жена си и ù рекъл:
– Ето жено, вслушах се в съвета ти и си взех втора жена.
Оставил делвата в стаята на новата жена и на другия ден отишъл на работа. Когато се върнал, видял жена си да плаче. Попитал я за причината, а тя отговорила:
– Тази твоя нова жена ме наскърби. Няма да търпя да ме обижда.
– И аз няма да търпя някой да обижда скъпата ми жена. Сега ще видиш на какво ще я направя.
Взел една тояга, влязъл в стаята и започнал да налага делвата, докато не станала на парчета.
Жена му била изумена.
– Сега доволна ли си? – попитал мъжът. – Научих ли я да се държи добре?
– Не ме вини за случилото се, моля те – отговорила тя, след като лъжата ù излязла наяве. – Та втората жена е мъка, дори и делва да е тя.
Простирай се според чергата си
Един младеж наследил от баща си огромно състояние. Той бил единствен наследник, но не съумявал да стопанисва голямото си наследство. Взел да го прахосва. Всяка вечер се събирал с приятели. Ядели, пиели и се веселили. И винаги хвалели богатия си другар.
Но везната се обърнала, когато парите му свършили и останал без грош. Едва успявал да си осигури прехраната за деня. Приятелите му до един го изоставили. Напуснал града си в търсене на работа, от която да се изхранва.
Дълго обикалял. Накрая попаднал в една овощна градина. Стопанинът на градината му предложил работа. Скоро забелязал, че момчето не умее да работи, свикнало е на живот в разкош и удобство. Повикал го и му казал:
– Ти нищо не умееш да правиш. Явно досега не си работил. Защо? Кой си ти?
Младежът му разказал цялата си история. Стопанинът бил поразен, тъй като познавал бащата и знаел колко голямо било богатството му. Такова имане трудно се прахосва. Само безразсъдството на момчето го е докарало до този край.
– Не искам да те унижавам, като те карам да вършиш непоносима за теб работа – казал стопанинът. – Освен това си син на мой приятел, лека му пръст.
Стопанинът имал дъщеря. Решил да даде ръката ù на сина на покойния си приятел. Настанил ги в малка къща близо до дома му и им дал една камила.
– Сине, събирай дърва и ги продавай. Яж от собствения си труд. Но внимавай, простирай се според чергата си.
Вслушал се младежът в съвета, който му дал верният приятел на баща му. И оттук насетне се простирал само според чергата си.
С търпението идва успехът, с вниманието – мечтите
Запитали мъдреца Лукман:
– Откъде се научи на мъдрост?
– От невежите. Всеки път, когато виждах тяхно несъвършенство, се опитвах да го избягвам.
За него се разказва, че веднъж навестил великия поет Антара ибн Шаддад и му рекъл:
– Ти си най-почтителният човек по нашите земи. Научи ме на почтителност.
– Сложи пръста си между зъбите ми, а аз ще сложа моя пръст между зъбите ти. И нека всеки от нас ухапе пръста на другия.
Така и направили.
– Ох! – извикал Лукман.
– Е, ако не беше казал „ох“, аз щях да го кажа. Ето това е почтителност. Да бъдеш толкова търпелив, че търпението на врага ти да се изчерпи. С търпението идва успехът.
След това Антара запитал Лукман:
– А ти си най-мъдрият по нашите земи. Ще ме научиш ли на мъдрост?
– Сложи си пръста между зъбите ми.
Антара не се поколебал да го послуша, ала Лукман веднага го ухапал с всичка сила. И Антара изкрещял от болка.
– Ако се беше замислил малко преди да сложиш пръста си между зъбите ми, щеше да се досетиш, че ще те ухапя и да не го правиш. Ето това пък е мъдростта. Да обмисляш добре последиците на нещата, преди те да се случат и с внимание да получиш това, за което мечтаеш.