Начало / България / Ново издание на „Изповедта на една луда балканска глава“

Ново издание на „Изповедта на една луда балканска глава“

Певицата Камелия Тодорова ще преиздаде политическите мемоари на дядо си Коста Тодоров, съобщи  novini.dir.bg, цитирайки „Блиц”. Книгата „Изповедта на една луда балканска глава“ (1942)  е писана в САЩ, а през 1994 г. е издадена и на български.  

“Предложиха ми да я преиздам, което е страхотно, защото в нея има много важни исторически събития и би било полезно хората да ги знаят”, споделя певицата.Тя ще представи новото издание на рождения си ден (21 януари), а на книжния пазар ще се появи през  февруари.

Коста Тодоров  е роден в Москва, майка му е македонка, баща му е офицер, емигрант в Русия след неуспешния преврат срещу княз Батенберг. Кръстен е от Радко Димитриев, има двама братя Кирил (загинал при обсадата на Одрин) и Васил (кадет в Русия, доброволец в Руската армия, убит е като участник в Доброволческата армия на ген. Марков 1918 г.) и сестра. Установяват се във Варна. Изключен е от Военното училище за буйство. Попада в средата на македонстващи анархисти и заминава с чета в Македония, осъден е задочно на смърт в Солун заради обесването на един турчин. Заедно с арменски революционери подготвя атентат срещу султана в Цариград и бяга с руски кораб в Бургас. През 1906 г. го изпращат да следва в Одеса.
През 1914 г. се записва доброволец в Чуждестранния легион. След деветоюнския преврат той публикува „В страната на розите… и кръвта
Издава сп. „Сила”. Жени се за Надежда Узунова, видна цигуларка. През 1920 г. се ражда синът им Кирил (негова дъщеря е певицата Камелия Тодорова).
Стамболийски го назначава за генерален секретар на българската делегация по сключването на мира. И той, както Петкови, посещава салона на г-жа Менар-Дориан. Назначен е за пълномощен министър от Михаил Маджаров и по-късно за помощник главен секретар на МВнР и посланик в Белград.
Деветоюнският преврат го заварва в Швейцария. Подава си оставката и участва активно, заедно с Райко Даскалов и Ал. Оббов в отпора срещу деветоюнското правителство и в организацията на земеделската емиграция в Югославия.
Живее в Париж. Работи като кореспондент на сръбски вестници и като посредник на сръбски износители. Получава френски паспорт. Посещава САЩ през1927/28 г.
Взема участие в организацията на защитата на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес и подпомага парично майка му. През юни 1935 г. се завръща за кратко в страната. През 1938 г. е интерниран в Ямбол и окончателно изгонен от страната. При сключването на Мюнхенското споразумение връща своя орден на Почетния легион. Заминава сам за САЩ, където започва неуспешно пак сладкарство. Там публикува статия – „Значението на Балканите изпъква” – статия в Ню Йорк Таймс. На 01.03.1941 г. пише на Чърчил с желание да участва във войната. Заминава за Йерусалим и участва в образуването на Българския Национален Комитет. Заминава за Лондон и говори по радиото. На 19.10.1940 г. той и Мацанкиев са осъдени задочно на смърт в София. През февруари 1942 г. се завръща в САЩ, където написва спомените си – „Изповедта на една луда балканска глава“, книга преведена от Клавдия Заимова.
Умира като изгнаник в Париж на 11.01.1947 г. и е погребан в гробищата на Монтмартър близо до площад Клиши.

Източник: bg-history.info

Прочетете още

Obrázek WhatsApp, 2024-23 v 19.02.25_91b068b1

Теодора Димова заслужи „Цветето на Хеликон“

Така тя направи и дубъл Наградата се връчва на най-продаваната книга сред онези, които са …