Начало / Критика / Кой е ирландският роман, който плени СССР?

Кой е ирландският роман, който плени СССР?

63263zЕдин от най-популярните англоезични романи през 20 век е почти непознат в англоезичния свят – глобален преводачески феномен, пренебрегван днес. „Стършел” на ирландската писателка Етел Войнич е сензация от източната страна на Желязната завеса – продаден е в над 5 милиона копия, има 107 издания на 22 езика, говорени в Съветския съюз. Книгата вдъхновява седем музикални адаптации, включително опера на Прокофиев, пет театрални постановки, в това число и „официална” версия на Джордж Бърнард Шоу, и пет филмови версии, една от които включва известна музикална творба на Шостакович, пише ВВС.

Романът на Войнич е вълнуваща сага за революционния стремеж, религиозното отдаване, чиновническото предателство и романтичната любов. Философът Бертран Ръсел го нарича „един от най-вълнуващите романи, които някога съм чел”. Публикуван е в Ню Йорк през 1897 г. две години след завършването си, тъй като английските издатели се боят от негативна реакция, защото една от рецензиите определя книгата като „скандална и ужасна”. През следващата година книгата е преведена в Русия, където неодобрението на царската власт само засилва популярността й.

Действително в „Стършел” се развива в Италия през революционните 30-те и 40-те години на 19 век. Главният герой е англичанинът Артър Бъртон, който се записва в католическа семинария след смъртта на майка си. Там той следва примера на пацителя и ментора си Монтанели, който е и негов биологичен баща. Заедно с детската си любов Джема Артър се присъединява към италианското движение срещу Австрийските империалистко управление, но несъзнателно предава другарите си, след като личната му изповед е предадена на полицията. След това открива семейната тайна и губи вяра в църквата.

Артър симулира самоубийството си и бяга в Южна Америка, където прекарва години на мъки и деградация. Връща се в Италия под маската на Стършела – бестрашен и почитан революционер с тайна идентичност. След залавянето му е посетен от Монтанели, който вече е кардинал и му предлага спасителен пояс. Но безкомпромисният Артър, който не може да прости, настоява баща му да напусне църквата. Монтанели отказва и осъжда сина си на смърт. Артър, който напомня на Христос, дирижира собствената си екзекуция и прощава на палачите си. По време на служба Монтанели се отказва от Божията жертва и умира от разбито сърце.

Романът печели популярност първо в Ирландия сред социалистите и националистите, борещи се за независимост и остава абсолютен бестселър за всички времена. Но най-отдадената си аудитория книгата открива в новосъздадените от комунистите Съветски съюз и Китайска република. Въплъщението на романтичния трагичен герой Артър моментално става най-популярната литературна фигура в Русия, а за популярността му спомагат първите руски космонавти Юрий Гагарин и Валентина Терешкова.

Обратно в СССР

През 30-те години „Стършел” вдъхновява друг бестселър – „Когато се каляваше стоманата” на Николай Островски. Романът му включва безстрашен млад комунист, който се стреми към саможертва, но намира удовлетворение в четенето на копие на „Стършел” на другарите си. Популярността на Войнич е подсилена от филмова адаптация през 1955 г., която включва музикална творба на Шостакович, добила популярност като Сюитата „Стършел”.

„Стършел” открива най-голямата си аудитория в Китай, където Монтанели е бил мисионер, а подозрителността към Католическата църква е особено силна. Според Карма Хинтън, режисьор на документалния филм „Morning Sun”, „романът заема ненадминато място в съзнанието на младите участници в Културната революция”. Артър предлага „внимателен баланс между сантимент и стоманена решителност” – той е любим и боец, издържан е в духа на традиционния странстващ боец от китайския фолклор.

С развитието на Културната революция и задълбочаването на култа към Мао бунтовникът Стършел е избягван от страх да не се обърне срещу фигурата на модернизиращ се Китай. Когато романът бил преиздаден след смъртта на Мао през 70-те години на 20 век, той рефлектирал върху тези, загубили вяра в мощта на Китай.

Тъмен облак в ясно небе

Мелодрамата в романа на Войнич подхожда на необикновената история на собствения й живот. Етел се рожда в Корк в семейството на известния математик Джордж Буул и философската Мери Еверест, чиито чичо дал името на най-високия връх в света. На 15 години тя прочита за италианския революционер Джузепе Мацини и закопнява за неговата „меланхолична красота и отдаденост”. До сватбения си ден се облича в черно в знак на „скръб за състоянието на света”.

През 1889 г. Етел се запознава, а по-късно омъжва за полския радикал Вилфред Михал Войнич, който е избягал от затворнически лагер в Сибир. В Лондон тя научава руски от емигрант, който е отговорен за убийството на ръководителя на царската тайна полиция и който заедно с нея и съпруга й пътува до Русия, за да подпомогнат революцията. На връщане към Лондон тя среща истински „стършел” – Сидни Райли, описван от биографите си като „най-великият шпионин в историята, който притежава 12 паспорта и съпруга към всеки от документите”. Райли и Войнич пътуват до Италия, а по-късно той твърди, че по време на това пътуване й разказва живота си, части от който попадат и в книгата й. Райли, който е в.британски агент и първообраз на Джеймс бонд, по-късно пътува за Русия, където се опитва да убие Ленин и самият е убит през 1925 г.

Войнич никога не признава ролята на Райли и темата остава мистерия, но потвърждава, че персонажът на Джема е изграден върху живота на Шарлот Уилсън – любовница на анархиста княз Пьотр Кропоткин. Джема вероятно е най-трайното наследство на Войнич. Героинята е описвана от критика Арнолд Кетъл като „един от най-впечатляващите примери на еманципирана жена”.

Животът на Войнич търпи странен обрат на финала си. През 1955 г. делегация от съветски писатели разбира че авторката, считана за мъртва, е жива и здрава в Ню Йорк. Вестник „Правда” обявява възкръсването й подобно на появата на главния й герой. Етел живее в анонимност и поради законите за авторското право в СССР дори не подозира за легендарния си статус. На следващата година кандидатът за президент на Демократическата партия Адлай Стивънсън посещава Москва, за да уреди плащането на многократно просрочените й възнаграждения. Когато през 1960 г. Етел умира, в Русия е почетена като национален герой.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *