Лира Литературно-рекламна Агенция
Университетски преподавали по философия са изпратили отворено писмо до президента, народните представители и членовете на правителството, в което изразяват своята загриженост за състоянието на българското образование. Те предлагат и решения на някои от неотложните проблемите. Ето и цялото писмо:
В началото на академичната учебна година, ние – група дългогодишни университетски преподаватели – смятаме за свой дълг да насочим вашето и на обществото ни внимание към видимата за всички ни криза във висшето образование. При наблюдаваните през последните две десетилетия демографски процеси у нас налице е трайна тенденция за спадане броя на потенциалните кандидати за прием във висшите училища. Неконкурентността на образователната ни система мотивира най-добрите от зрелостниците да търсят възможности за получаване на образование зад граница.
Публична тайна е, че средното ни образование е колабирало, като немалка част от завършващите го не притежават дори елементарни умения да четат и пишат с разбиране. Това негласно се потвърждава от факта, че някои университети – като ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, например – вече въведоха задължителни ограмотителни курсове за всички новоприети студенти. В същото време около 95% от държавната субсидия продължава да се разпределя между висшите училища на принципа „брой обучавани студенти“. Ножицата между реалния демографски потенциал и броя на постъпващите във висшите училища младежи все повече се свива за сметка на качеството в базисното образование на кандидатите. Субсидирането „на глава“ притиска академичните ръководства ежегодно да завишават план-приема и да смятат основните си цели за постигнати, ако попълнят отпуснатите им бройки.
Оторизираните държавни органи като защитници на обществения интерес също виждат посочените проблеми. Нормативно тяхното решаване е предмет на приетата Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г., но смятаме, че остава недооценена дълбочината на кризисните явления и неотложността на мерките, които следва да се предприемат за противодействието им.
Висшето ни образование е в процес на неконтролируем упадък и следва да се реагира в следващите месеци, а не години, за да се съхранят възможностите за ефективното му възстановяване и развитие. Отправна точка за действие следва да бъде приетата от МС Национална квалификационна рамка на Р България (НКРРБ), която е конкретизация към българските условия на приетата няколко години по-рано от ЕС Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот, а създалите документа упълномощени държавни органи са длъжни да следят за спазването на заложените в него индикативни цели.
При така стеклите се обстоятелства ние смятаме, че общите ни усилия следва да бъдат концентрирани към повишаване качеството на обучението и рационализиране структурата на образователната ни система, за да не се пилеят и без това оскъдните човешки и финансови ресурси.В тази посока за най-неотложни смятаме следните стъпки:
1. Да се промени ЗРАСРБ така, че да бъдат освободени преподавателите, които не са положили конкурсен изпит и не са придобили ОНС „доктор“ в указаните срокове. Всеки преподавател да се самоопредели институционално, за да се пресече практиката на „академично номадство“, а висшите училища да разчитат на собствения си кадрови потенциал при акредитация.
2. Да се прегледа състоянието на висшите училища по линия на следакредитационния контрол и се коригират дадените от НАОА оценки, ако не отговарят на изискването за достатъчно и с нужната квалификация преподаватели. Самата НАОА да се реформира по посока на повишаване прозрачността в нейната работа и изработване на ясни критерии за привличане на експертите й.
3. Да се преструктурира мрежата от висшите училища чрез тяхното окрупняване, като за целта се изработи и приложи комплексна оценка, включваща ясни и приложими към всички тях критерии:
А/ да се вземе за основа класацията на висшите училища от страната, формирана на базата на оценките от институционалната им акредитация, и се въведе минимален праг за продължаване на самостоятелното им съществуване;
Б/ да се има предвид класацията на висшите училища по професионални направления, като и тук за основа се вземат оценките от акредитацията на НАОА, а когато такава още липсва – от рейтинговата система, и се въведе минимален праг за продължаване на обучението по тях в съответното ВУ;
В/ да се вземе предвид броят на държавните висши училища, обучаващи в отделните професионални направления, като се ограничи техният кръг до най-високо оценените.
4. Да се определят лимити за поддържане на висшето образование в страната:
А/ за количеството студенти, приемани по държавна поръчка като цяло, като ежегодно се фиксира с известен резерв броят нужни на страната млади специалисти;
Б/ за количеството студенти, които се приемат по държавна поръчка в отделните професионални направления, като за отправна точка се вземат потребностите на обществото и на трудовия пазар – понастоящем и в бъдеще.
5. Да се изработи модел за централизирано разпределение на обучаемите по професионални направления в държавните ВУ, като разпределянето на студентите в държавния план-прием да става според мястото им в националната класация по даденото направление и на водещите в нея висши училища бъдат отпускани в определено съотношение отредените от държавата средства.
1 октомври 2015 г.Проф. дфн Цочо БОЯДЖИЕВ, СУ „Св. Климент Охридски“
Проф. д-р Валентина ДРАМАЛИЕВА, УНСС
Проф. дфн Стилиян ЙОТОВ, СУ „Св. Климент Охридски“
Проф. дфн Валентин КАНАВРОВ, ЮЗУ „Неофит Рилски“
Проф. дфн Лазар КОПРИНАРОВ, ЮЗУ „Неофит Рилски“
Проф. д-р Даниела СОТИРОВА, ТУ-София
Проф. дфн Венцеслав КУЛОВ, УНСС
Проф. дфн Правда СПАСОВА, НХА
Проф. дфн Атанас СТАМАТОВ, МГУ „Св. Иван Рилски“
Проф. д-р Ели СЯРОВА, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
Проф. дфн Добрин ТОДОРОВ, МГУ „Св. Иван Рилски“
Проф. д-р Тодор ТОДОРОВ, УАСГ
