Начало / България / Излезе автобиографията на румънския президент Клаус Йоханис

Излезе автобиографията на румънския президент Клаус Йоханис

Едва ли някой е очаквал от Румъния – страна от турбулентния югозападен край на Европа – да докаже, че демокрацията работи, избирайки за президент физик от немски произход и с либерални политически виждания. Но Клаус Йоханис се оказа лъчът надежда за румънците, които се доверяват на обещанията му за кардинална промяна в управлението на страната. Издателство „Сиела” представя „Стъпка по стъпка” – историята на благородния саш (местната дума за етнически германец) в превод на журналиста и филолог Мартина Ганчева.

Клаус  Йоханис води обикновен живот и не пропуска възможност да подчертае колко нормално и сякаш по шаблон са се развили събитията в житейския му път. Като дете Клаус е буден и не твърде буен; жадно поглъща книга след книга. Проявява интерес към точните науки и по-късно става преподавател по физика в родния си град Сибиу, което като че ли го удовлетворява. Това се променя през съдбоносната 2000 г. когато сашът е издигнат за кандидат-кмет на Сибиу от Демократичния фронт на германците в Румъния. Доскоро учител и инспектор, Йоханис печели изборите за кметското място в Сибиу. Успешно реализира и още 3 мандата, ставайки двигател зад множество положителни промени в трансилванския град и превръщането му в Европейска столица на културата за 2007 г.

Макар да твърди, че няма нищо сензационно в живота му, Йоханис е сензация сам по себе си. На първо място той е политик, който се радва на естествените симпатии на хората. След поредната победа за кметския пост в Сибиу ликът му се появява дори върху пици. Част от тайната на успеха му е, че той притежава човешка скромност и непретенциозност в професия, в която тези качества почти не се срещат. Победата му на президентските избори в края на 2014 г. е резултат от постоянната подкрепа на съгражданите му и упоритостта в постигането на целите му. Рейтингът му е главозамайващ и при все това Клаус Йоханис  е човек, чието име не се намесва в интриги и скандали и за когото политическите убеждения са кредо, на което посвещава усилията си. „Стъпка по стъпка” е детайлен документ за работата на Йоханис през последните 15 години, но също и план със задачите, които си поставил да свърши по време на мандата си. В книгата откриваме повече за личността на джентълмена на румънската политика, за вроденото му благородство и устойчивост на духа – характеристики, които бихме искали да видим и у българските държавници.

Мартина Ганчева е магистър по международни политически отношения и водещ на предаването „Днес” по телевизия Bulgaria On Air. От години следи събитията в Румъния, тя е и първият журналист, взел интервю от бившия румънски президент Траян Бъсеску. Работила е по няколко проекта в Букурещ, сред които отразяване на парламентарните избори през 2008 г.

 

ПРЕДГОВОР

Животът се гради стъпка по стъпка. Така е и с една кариера, с едно общество, с една нация. Нищо не отминава с нощта, особено дълготрайните и устойчивите неща. В същото време всяко нещо, което човек прави, може да бъде предимство или недостатък. Зависи как ще го използва. Често казвах, че за един човек най-добре говорят фактите. Бях сигурен, че работата ми е да действам, а не да говоря какво възнамерявам да направя. Бях убеден, че това е най-доброто. Но животът ме постави в ситуации, които ме опровергаха. Все по-често до слуха ми достигат коментари, които претендират да бъдат искрени, но в себе си крият само недоверие и съмнение. „Щом мълчи, значи крие нещо.“ Кой всъщност е Клаус Йоханис? Защо никога не говори за себе си? Каква е тази дискретност? Що за човек е? Откъде идва и какво иска да направи?

Тези въпроси зачестиха, колкото по-известен ставах и докарвах все повече проекти до успешен край. Фактът, че винаги отказвах да говоря за личния си живот и да коментирам този или онзи, будеше само съмнения. Желанието ми да говорим за конкретни неща, за решения, за стратегии, за действия започна лека-полека да се възприема с подозрение, понякога даже и със сарказъм. Криел съм бил нещо.

Всъщност моята земна страна, животът ми, е като на всички останали. Той изглежда банален и обикновен. С изключение на това, което направих за обществото, което ми се довери. За мен приказките бяха излишни. Най-същественото беше да завърша успешно проекти, важни за общината. Това е начинът, по който един политик трябва да се представя пред останалите: с добър план от мерки и с много работа в името на гражданите. Независимо че другите искаха да видят не само професионалиста, а и човека. Искаха да се убедят, че той, човекът, съществува. И затова трябваше да направя нещо!

Най-подходящо беше да пиша за себе си. Ако се трудиш за една работа, не я забравяш. Да пиша за живота си до голяма степен означаваше да пиша за работата си. Стигнах до тази констатация не само докато бях кмет. Това е изводът на тази книга.

В нея събрах моменти от публичния живот, на базата на спомените се опитах да очертая професионалния път, който изминах от катедрата по физика до кандидатурата за президентския пост. Включих и лични моменти, но не за да задоволя на всяка цена любопитството на останалите. Възстанових онези случки, срещи или детайли, които говорят за начина, по който съм се формирал, и показват какво ценя. Моята идентичност е изградена не само на фактите, но и на принципите, с които съм израснал, както и на ролята ми на публична личност през последните 14 години.

Моментите, в които съм откривал истината, миговете, в които съм научавал важни неща за себе си или за хората около мен, са добавяли всеки път по нещо и към публичния ми образ. Всичко, което съм постигнал, и всичко, което съм научил от и за живота, е допринесло да стана професионалист. Моят личен живот за повечето беше невидим. Всъщност като всеки човек в обществото се стремях да демонстрирам онова, което смятах за стойностно: спокойствие, дискретност, разбиране. Ценности, които исках да съхраня и да продължа да споделям. Не мисля, че като разкривах извора им, ги застрашавах.

Това не е непременно книга с мемоари, въпреки че съдържанието є до известна степен се гради на спомени. По-скоро е приказка за спечелени битки – такава, от която всеки се нуждае в определен момент. Когато страниците се понатрупаха, си дадох сметка, че едно от главните действащи лица в книгата е Сибиу – мястото, където всички неща придобиха форма и чувство. Беше почти невъзможно да разказвам, без да се върна към някоя случка в града или да не посоча поне един пример, свързан със Сибиу. Това е градът, който предлагаше и обещаваше, градът, който можех да променя заради потенциала му. Беше привилегия, може би най-голямата в кариерата ми.

За мен беше важно да добавя към тази изповед и страници за моите политически убеждения, за идеите, с които се самоопределям и искам да видя приложени в действие. Беше важно да опиша симетрията между политическите си възгледи, от една страна, и модела на поведение, който възприех през годините – от друга. Също така беше важно да очертая хронологично пътя, който съм изминал в „голямата политика“ в Национал-либералната партия – не беше дълъг, но беше стръмен. Говоря за несигурен период на промени, непредсказуеми обрати и критични моменти. Възстанових спомените си за някои решения и конфликти с едничката цел да мога да кажа какво съм научил, какво мисля и какво съм способен да направя.

Възможно е читателят, жаден за признания и непубликувани разкрития, за хапливи мнения или задкулисни подробности, да не остане доволен. Не защото подобни неща липсват, а защото позицията, от която съм избрал да разказвам за тях, е вече позната: без излишни преувеличения, превъзнасяния, възвеличавания, без реваншизъм. Реших, че е по-съществено да обясня какво мисля и как съм успял чрез работата си да изразя това, в което вярвам.

„Стъпка по стъпка“ тук

 

 

Прочетете още

440809017_433364139344061_1997057457844093_n

Кампания за „зелено“ четене започна

Където и да си, спри и почети! Четвъртото издание на „Зелено четене“ ще продължи почти …