Монтесори педагог: Когато децата са свободни, дисциплината идва отвътре

Диана Манова е лицензиран консултант на книгите на Мария Монтесори . Тя е съучредител и член на УС на Българската Монтесори Асоциация. Притежава AMI Монтесори диплома от Монтесори Трейнинг Център на Минесота, САЩ, както и магистърска степен по Монтесори обучение от Лойола Колидж, Мериленд, САЩ. Заради сериозната ù квалификация и опит, поканихме Диана Манова на разговор в радио Хеликон.

Госпожо Манова, защо името на Мария Монтесори стана еталон за педагогика напоследък?

Мария Монтесори е създател на една философия не само за обучение, а за отглеждане на детето, която представлява т.нар „хуманистична педагогика“. В центъра ù стои не човекът изобщо, а конкретно детето. Мария Монтесори се е занимавала с деца от раждането им до 12-годишна възраст и след това е създала програма за младежи до 18 г.

Тя лекар ли е или само педагог?

Мария Монтесори е първата жена в Италия, която завършва медицина, затова когато се споменава името ù, се акцентира на званието ù − доктор Монтесори. Нейният метод е емпиричен, създаден е чрез наблюдение. Много от материалите, от правилата, от стъпките в обучението са ù подсказани от самите деца. 

Какво ще видим в една Монтесори стая, например за обучение на най-малките?

Най-малките в България се приемат на възраст от 14-16 месеца до 3 г. Както в детската градина, така и в яслата са оформени кътове за работа по определени области. Характерно е, че децата се занимават с различни дейности по едно и също време. Всяко дете има свое място, то може да работи на килимче или на маса и всяка дейност, която извършва, допринася за развитие на неговата фина моторика, на език, сетивност, а при по-големите и на математика.

Какво е специфично за играчките по метода Монтесори?

Всички играчки, наречени в Монтесори „материали“, са подредени по рафтове и са на разположение на децата през цялото време. Логиката им на подреждане е от ляво на дясно, от най-лесния към най-трудния материал, и отгоре надолу. Идеята на тази подредба на материалите е тя да подготви децата за писане. В нашата култура пишем отляво надясно и отгоре надолу. Всички материали са направени така, че детето да ги използва с ръцете си. Ако учим геометрични фигури, те са от дърво − двуизмерни, триизмерни, не са само на хартия и то може да ги пипне. За да работи с даден материал, детето трябва да е достигнало определена степен на умения. Всеки материал е предпоставка да продължи към следващия.

Как разбираме кога е готово?

Това е същността на цялата Монтесори философия − наблюдението. Тук е и ролята на учителя, който в Монтесори среда се нарича „водач“, защото следвайки детето, той му помага да се справи само. Например, показва какво да се направи с дървен материал и после оставя детето да изследва, да опитва колкото време му е нужно.

Коя възраст е решаваща?

В детските градини по метода Монтесори ще видите т.нар. „смесени групи“ − от 3 до 6 г. Доктор Мария Монтесори е целяла наподобяване на естествена социална среда. По-малките деца се мотивират, като виждат какво могат да правят по-големите , а те по естествен начин започват да помагат на по-малките.

Един учител в състояние ли е да се справи с всички деца?

В групите от 3 до 6 г. има един подготвен Монтесори педагог и един асистент. Асистентът трябва да осигури спокойствието на педагога, когато той работи индивидуално с всяко дете, защото няма такива групови презентации − всички заедно да учим сега математика, всички да пеем, всички да рисуваме. Може да видите едно, което смята, друго, което пее, трето, което рисува, четвърто прелива вода, пето реже ябълка… Съвсем практични умения. 

Всъщност колко големи са групите?

Има малки групи, от 5-6, или от 2-3 деца, а всички се събират заедно в т.нар „време на кръга“ и споделят, разказват истории, или се обсъжда актуална тема, напр. някой празник − Денят на народните будители. Тогава говорим с карти и снимки, показваме образи. Може темата да е „животни“ и т. н.

Тази свобода не отприщва ли твърде много независимост у децата или това е целта?

От самото раждане детето трябва да се стимулира да бъде независимо. Понякога родителите смятат, че тази свобода, която имат децата в Монтесори, е безгранична, но не е съвсем така. Детето е свободно да работи с който материал си избере, при условие че първо му е показано от учителя как да го направи или че е научило предишния. Ако преливат вода или работят с храна, например белят морков или краставица, това трябва да се случва винаги на маса и в тази част на стаята, която наподобява кухня − има теракотени плочки или фаянс на пода. Когато пишат, също трябва да са седнали. Когато детето работи с даден материал, то може да опитва и да повтаря колкото му е нужно. Но когато дойде Времето на кръга, трябва да приключи и да го върне на мястото му. Ако друго дете иска да работи със същия материал, трябва да изчака той да бъде върнат на съответния рафт, за да може да го вземе след това от него.

Колко време траят заниманията?

Класическият работен Монтесори цикъл трае три часа. Каквото и да работят децата, те трябва да приключат и да го върнат на мястото му. След това, ако са започнали да рисуват, трябва да върнат рисунката на следващия ден или в следобедните часове. Друго характерно за Монтесори обучението е, че децата имат свободата да се движат в стаята. Но това движение трябва да става тихо и плавно, в стаята не може да се крещи, нито да се тича. Могат да общуват също, но без да пречат на другите деца около себе си. Както виждате, на всяка т.нар. свобода съответства някакво правило или ограничение.

Значи да не се притесняваме за дисциплината?

Въз основа на своето наблюдение при работата си с деца, доктор Мария Монтесори стига да извода, че когато децата са свободни да следват свое собствено темпо, при тях дисциплината идва отвътре, тоест, говорим за самодисциплина. Правилата и рамките са необходими, защото детето живее в един социум и то още не знае какво му е позволено.

А какво се случва в главата на един учител? За млад човек, който завършва педагогическа специалност в държавен ВУЗ и после се озове в Монтесори среда, сблъсъкът на двете системи не е ли сериозен?

Доколкото има сблъсък, той е в подхода към децата. Аз съм работила като преподавател, обаче на студенти в държавен университет и като преподавател по английски в езикова школа. Но това, което се случваше там, не ми беше достатъчно. При студентите вече е късно да правим каквито и да било промени, защото човек попива знания и култура до шестата си година. На Монтесори аз попаднах случайно, чрез познати чужденци − американци. Те ми дадоха да прочета една от книгите на Мария Монтесори и нейни статии. Общо взето, повечето колеги с които съм разговаряла, са стигнали до Монтесори философията като прозрение. Сега има много завършващи студенти в специалностите начална и предучилищна педагогика, които идват на наблюдение и искат да продължат след това.

Може ли само с книга човек да бъде убеден в ползата от метода Монтесори?

Ако един родител прочете „Попиващият ум“ и ако тази философия опонира на неговата ценностна система и представа как да се развива детето му, ролята на книгата ще бъде достатъчна. В книгите на доктор Монтесори първото нещо, което читателят вижда и усеща, е любовта към детето. Тъй като детето е създателят на възрастния, на това, което сме ние по-късно, стига човек обича децата, ще му допадне Монтесори философията.

„Попиващият ум“ обаче съдържа много графики, таблици и диаграми, за кого е предназначена тази книга?

Това е един от най-пълните трудове за детското развитие, които е писала Мария Монтесори. Книгата би била полезна както за родители, така и за всеки, който работи с деца, защото тези диаграми или схеми показват какво би било добре детето да прави, например на 6 м., на 1 г., на 2 г. и как се развива речта на детето. Тя може да служи като ориентир за родителя и като отправна точка за педагозите.

Как Мария Монтесори създава своя метод, тя самата имала ли е деца?

Първоначално доктор Монесори е работила с деца, които имат специални потребности и виждайки резултатите при тях, тя пренася метода в една традиционна среда. Нарича я „сasa dei bambini“ − къща на децата, направена е за децата на италиански работници и прилича на съвременния детски център − място, където някой се занимава с децата, за да не тичат те по етажите и да рушат сградата. Да, Мария Монтесори има един син, роден от връзката ù с неин преподавател. В началото на XX в. е била неомъжена млада жена с дете, все пак с медицинско образование, но дори не са я допускали в университета, за да провежда лекции. Твърди се, че Мария Монтесори е изоставила своя син, всъщност по настояване на бащата момчето е изпратено при дойка извън Рим. С много усилия мария Монтесори получава правото да го вижда, без да казва, че е негова майка. Връзката между тях остава много силна, макар че когато успява да го вземе при себе си, трябва да го представя за свой племенник. В момента Мария Монтесори има пра-правнуци, които продължават делото ù, занимават се с издаване на книгите ù.

Може ли да ни цитирате някоя мисъл на Мария Монтесори, която особено Ви е впечатлила?

Много харесвам тази, в която тя казва: „Детето е надежда и обещание за човечеството“.

Разговора води Людмила Еленкова