Лира Литературно-рекламна Агенция
Преди петдесет години, малко преди да предприеме фаталната стъпка на 26 декември в Правителствената болница в София, Чудомир пише: „След като ме оперираха, доста време не можах да се обръсна и ми поникна бяла брада, та като се погледнах в огледалото, бях приятно изненадан, че приличам на Хемингуей. Ех, да имах и пушката му…”
Хуморист, художник и краевед, той остави много смешни страници и чудесни живописни платна, с които и до днес е жив в сърцата и очите ни.
Роден в казанлъшкото село Турия през 1890 г. с името Димитър Чорбаджийски, той е петото дете в семейството на родителите си. Баща му е искал той да стане офицер или търговец, докато майката му го е насърчила да се занимава с рисуването.
Работил е като учител, специализирал е рисуване във Франция, сътрудничил е на в. „Зора”, бил е народен представител.
Женен е за художничката Мара Нонова, станала впоследствие Чорбаджийска.
Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.
Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.
Каквото нареди дядо господ, това става. Решил един ден животът на Адама да не бъде толкова дълъг и толкова щастлив и създал Ева.
Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците — повече от зайците и рибарите — повече от рибите.
Където има брак без любов — там има и любов без брак.
Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея.
Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.
Не гребенът реши главата, а времето.
Ако животните имаха разум, те също биха вършили глупости като хората.
Никой не е по-силен от слабостите си.
Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед.
Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.
Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.
Обичай ближния си, но остави жена му на мира…
Покаянието на лицемера е също така лицемерие.
Той е добър човек за своето място, само че още не е изкопано.
Хуморът е двулик Янус, който с едното си лице се смее на плача на противоположното лице.
Човек, който обича да преяжда, копае своя гроб със зъбите си.
Щом пълзиш като червей, не се сърди, че са те настъпили.
ИЗ „ДРАСКАНИЦИ В БОЛНИЦАТА”, които дни преди смъртта си предава върху свитък с листове на Серафим Северняк:
Почнат ли да ти устройват юбилей, да те честват и кичат с ордени, почнат ли да те снимат на филми — готви си завещанието.
Напоследък пък такива тържествени погребения правят на писателите, че просто да ти е драго да умреш.
Не ще да е занапред скучно на „оня свят“. Кацнат ли космонавтите на Луната, след това ще кацнат при нас и ще ни носят новини от Земята.
Уж съм безпартиен, пък червените ми кръвни телца били много повече от белите.
Ех, да имаше магазин за запасни човешки части, бих сменил всичките и най-напред главата.
Аз ще напусна тази проклета болница, но по гръб.
… и все пак, и все пак, колко самотен е човек, колко е сам-самичък в света!
Преливаха ми кръв, та казвам на доктора: Тази кръв трябва да е от комсомолец, защото почнах да се заглеждам в медицинските сестри и боя се да не почна да налитам.
Като се пооправих, отидох в болничната библиотека и казвам:
— Дайте ми да прочета нещо весело!
Библиотекарката, която не ме познава, ми подаде сборник от моите разкази.
— Този автор, казвам, не ми действа. Той не може да ме разсмее.Стари и добри мои приятели и другари, не съм се съмнявал ни за минута, че няма сърдечно да ме изпратите до „вечното ми жилище“, ако не вали дъжд.
Скъпи ми Стойне и Пеньо, като ида горе, ще кажа на Свети Петър да ви запази най-хубавото място в рая и сто години да го пази за вас. Той мене няма да ме пусне, че съм много грешен, но ще ме послуша, защото ще почна да сътруднича в органа на дяволите и ще го атакувам постоянно.
Жено, бъди спокойна, въпреки че там ще сме безсмъртни, уверявам те, че няма да се оженя втори път.
Напразно спорят коя марка леки коли била най-удобната. Най-удобната кола е безсъмнено катафалката. Возиш се легнал, окичен с цветя, и не усещаш друса ли или не.
Не се плаша… Чистата ми съвест ще ми бъде добра възглавница.
Чудех се, като остарея, какво ще правя, а аз щял съм да развъждам раци.
Трябва да си пострадал, за да добиеш представа колко много лекари-мошеници на неизлечими болести има у нас.
Този път ми преляха кръв от жена. Аз дотогава не знаех, че можело. По този повод писах на приятели в К-к, че чувствам как гласът ми става по-тънък и ханшовете ми по-дебели. Ако изляза в града, виж че съм се премъдрил с тенжера на главата в някой фризьорски салон.
Доста книги прочетох в болницата. Колко много съчинени съчинения излизат напоследък!
Какво животинче е човекът: за да се докопа за час живот, е готово на какви ли не мъки и компромиси.
Избраха ме народен представител тогава, когато и себе си не можех да представлявам.
За четвърти път съм в болница през тия две години. Пътя до гробищата в Казанлък го зная, но оттам нататък, като е толкова далече! Ех, тия астронавти, как бавно пипат!
Какво оздравяване очакваш, когато в болницата са те поставили в стая № 13!…
Че ще се мре — ще се мре, но най-смешното е, че преди три месеца си купих нов костюм. Има да се карат наследниците.
22. XII. 1967
