Лира Литературно-рекламна Агенция
Романи, които откриваме или препрочитаме и днес
Родени са през 1925-а – и точно това ги обединява. Иначе са прекрасна илюстрация на литературния свят отпреди век. Защото предлагат усещане за изгубеното поколение в Америка, от една страна, но и образа на екзистенциализма в литературата, от друга. Крият и свидетелства за вече отминали епохи. Тези книги са преиздадени безброй пъти, а най-впечатляващото е, че всяко следващо поколение ги преоткрива по своя си начин.
Разтваряме ги и ние отново сега, за да попаднем в един свят, който тепърва се е отърсвал от много предразсъдъци – свят на бляскави открития и недооценени таланти. И на книги, които тепърва е трябвало да извървят своя път.
Ето ги романите на 100 – няколко заглавия, които впечатляват и днес
„Цветният воал“ от Съмърсет Моъм
Любовна история, в която всички граници са прекрачени, а от човешката душа избуяват ревност, омраза, дори жестокост. „Цветният воал“ е сред най-харесваните книги на Моъм – в потвърждение на това, тя е екранизирана цели три пъти. При това първият е едва десетина години след премиерата на романа – в ролята на красивата и повърхностна Кити тогава е Грета Гарбо.
Казват, че именно този роман нарежда автора си и сред класиците на световната литература. Посветена едновременно на красотата и предателството, „Цветният воал“ въздейства изключително силно върху своя читател. При това той говори за упадъка на света ни още преди век – интересно е с какви очи четем книгата сега.
„Процесът“ на Франц Кафка
Писателят започва да пише романа си още през 1914-а, но провалът на годежа му го спира… после опитва безуспешно да се върне към него. Така в крайна сметка „Процесът“ остава недовършена, но Макс Брод, дългогодишен приятел на Кафка, предлага книгата за печат година след смъртта на автора ѝ. Въпреки обещанието, че тя ще бъде унищожена…
Дори името на книгата също е дело на Брод, тъй като ръкописът е неозаглавен. В десетте глави се сблъскваме с Йозеф К. – чиновник, който се бори с бюрокрацията. А тя е толкова силна, че създава усещане за един огромен затвор – въпреки че решетки липсват, просто няма къде да избягаш. Сравняват посланието на тази книга например с „Престъпление и наказание“ на Достоевски. От всяка страница лъха дълбок сюрреализъм, психологизъм.
„Великият Гетсби“ на Фицджералд
И тя е издадена точно преди столетие – в априлските дни на 1925 г. Точно този период и описва – действието се развива в Лонг Айлънд, като писателят прави портрет на сриващата се американска мечта. Книгата е обладана и от духа на джаза, нали точно тази музика разцъфтява тогава…
Класациите твърдят, че „Великият Гетсби“ е най-четеният роман, написан от американец през миналото столетие. Самият Фицджералд обаче не доживява да види книгата си славна. Продажбите са изключително скромни, като романът не оставя никаква следа. Едва през 50-те той е преоткрит – и чудото се случва.
Тъй като авторът иска да впечатли своите читатели с уравновесеността и елегантността, която лъха от книгата, той преработва „Великият Гетсби“ многократно. Точно след излизането ѝ обаче животът му тръгва надолу. Създава обаче достатъчно, та да бъде смятан до днес за един от най-големите американски писатели.
„Бялата гвардия“ от Михаил Булгаков
Свикнали сме да свързваме Булгаков най-вече с „Майстора и Маргарита“, а тази книга сякаш се измести в периферията на вниманието ни. Става дума обаче за роман, който дава много представа за самия писател. По страниците на „Бялата гвардия“ откриваме и ценни автобиографични елементи, които разкриват съдбата на семейството му в онези турболентни години.
А и именно „Бялата гвардия“ е първият роман, създаден от Булгаков. Частично е публикуван точно преди век – през 1925 г. Списанието, в което излиза като четиво с продължение, обаче е закрито. Така „Бялата гвардия“ трябва да почака, за да се изправи пред присъдата на читателите. Публикуван е на части, а първото цялостно издание по последната редакция на писателя се появява едва през 1989 г.
„Законът на успеха“ от Наполеон Хил
Както и „Мисли и забогатявай“, и тази книга на американеца бързо се сдобива с успех, като той я превръща в истинска поредица. Авторът започва по най-логичния начин – разказва как са се сдобили с милионите си богаташите на Америка. Оттам извежда и правила, които да помогнат на всекиго, та да постигне успех и благополучие в живота си.
Наричат „Законът на успеха“ Светия граал на забогатяването, което също е красноречиво за практичността на книгата. Серията постепенно набъбва до осем части, като всяка една доразкрива рецептите как да сме успешни.
Интересен е фактът, че Андрю Карнеги е човекът, вдъхновил Наполеон Хил да обобщи цялата тази информация. Материал за „Законът на успеха“ той събира в продължение на цели 20 години. Успява да спечели благоразположението на хора като Хенри Форд, Томас Едисон или дори Рокфелер. А това прави поредицата изключително полезна на практика във всяка една епоха!
