Лира Литературно-рекламна Агенция
Създава традицията на добрите истории
Писателят е роден през 1920-а – на 23 октомври. Родната му Омеля е красиво градче, разположено на брега на езерото Лаго д’Орта. Повече време обаче прекарва с братята си в селото, откъдето е майка му – Варесото. Тих и болнав, Джани от малък обича книгите и музиката. Едва на 17 вече има право да преподава. Трупа опит в малки селски училища из Ломбардия.
Голямото му желание обаче е да разказва истории
В периода покрай Втората световна война вече пише в медиите, а няколко години по-късно решава да се посвети на детската литература. „Започнах през 1949-а – разказва писателят в една статия, – бях на двайсет и осем и от едно издание ме поканиха да напиша някакви весели, забавни истории за неделния брой. Моите писания изглеждаха по-подходящи за деца – или може би бяха от онези, които са интересни и на възрастните, но за да не си признаят, те казват: „Ами че това е за деца!”
Точно в този период Джани Родари вече експериментира и със своите кратки стихчета, които греят като малки слънчица – и са пълни с хумор и забавление. Започват да валят писма от деца и майки с молба за нови и нови, при това с посвещение. Точно тук се заражда и голямата идея на писателя, че чрез написаното трябва да се стимулира детското творчество и умението на децата да са добри разказвачи. Джани Родари тества всичко това и на живо, като учител. Вече на по-зрели години, на 53, той издава и единствения си теоретичен труд, посветен на писането – „Граматика на фантазията“. Насочен е предимно към родители и учители, като дава практически насоки за работа с децата.
Въображението е най-важното човешко качество за писателя
Според него то трябва да има своето запазено място във всекидневието ни. По интересен начин например гледа Джани Родари на грешките – за него те не са нещо, което непременно трябва да бъде оправено. Посвещава им своята „Книга на грешките“, в която всъщност всяка грешка дава начало на нова история.
За разлика от много други писатели, Джани Родари се сдобива моментално с успех, след като започва да издава детските си истории. От началото на петдесетте на миналия век постепенно излизат „Приключенията на Лукчо“, „Джелсомино в страната на лъжците“, „Приказки по телефона“… все истории, добре познати и любими и на нашите деца. През 1970-а получава и най-голямото признание – малката Нобелова награда за литература, както наричат приза „Андерсен“, който се връчва на писатели за деца.
До днес остава уникален пример
Джани Родари съчетава таланта си да създава истории с педагогическа работа, която е насочена към умението на децата да четат и да разказват – нещо, което оказва неизмерно влияние в живота им като големи хора. „Пишех, без да премислям кой знае колко – връщаме се към спомените му, – но това, което правех, ми харесваше все повече. Пък и извинението, че това са писания за деца, ми позволяваше да правя всичко, както исках аз; можех да кажа онова, което исках да кажа – при това така, както ми харесваше най-много, можех да си играя с фантазията…“
Нека надникнем сега в творческата работилница на Джани Родари и да си подарим стихче
Предложение
Вярно, пощенските марки
имат шарки
много ярки,
но лепилото по тях
и до днеска не разбрах,
как го правят и защо
винаги да има то
вкус на тапа,
вкус на ряпа!
Няма ли един химик,
със чувствителен език
да направи лепилата
по-приятни за децата!
И да имаме тогава
една серия такава:
хем със весели картинки,
хем със вкус на боровинки!
Или пък на мандарини!
На кайсии, на малини!
Ех, да пуснеха за нас
марки с вкус на ананас!
Стихът „Предложение“ е в превод на Валери Петров и част от книгата „Небето е на всички“, издание на „Колибри“
