Лира Литературно-рекламна Агенция
Легендата беше на 92
Писателят се превръща в откритие за публиката още в края на 60-те на миналия век – в главен негов коз се превръщат налудничавите метафори и невероятните герои, които изпълват книгите му. Сега той си отиде на преклонна възраст с едно-единствено желание – хората да продължават да го четат.
Визитна картичка на Том Робинс става сдобилата се със статут на култ „Дори каубойките плачат“. Главната героиня по страниците се ражда с необикновено голям палец, което я превръща в най-добрата стопаджийка на света. Книгата излиза у нас през 90-те в превод на Светлана Комогорова и Силвия Вълкова.
Сред другите му емблематични творби е например „Натюрморт с кълвач“
Книга, която повдига с цялата му сериозност въпроса за червенокосите. Във „Вила Инкогнито“ пък същество, чиито корени са в японския фолклор, се спуска от небето, използвайки скротума си за парашут.
За важността на Том Робинс в литературната история на миналото столетие говори и съвсем сериозното определение на „Файненшъл Таймс“. От изданието го наричат „един от най-лудите и забавни романисти на света“. Самият той пък заявява в едно интервю: „Опитвам се да комбинирам фантазиите с духовността, сексуалността, хумора и поезията по начин, който досега е непознат за литературата.“
За книгите си роденият в Северна Каролина писател казва, че иска да въздействат като филм на Фелини или концерт на „Грейтфул Дед“. Всъщност самият той сравнява собственото си семейство с популярната анимационна фамилия Симпсън. Дядо му бил проповедник, а баща му – електротехник. Още на пет разказвал на майка си невероятни истории.
Иначе младостта му е обичайната за ония времена – няколко години в армията, дори като войник в Корея, после будизъм, тао и халюциногени. Преживява няколко лета и в индиански лагер – след като обикаля Мексико в търсене на Дон Хуан. Решава, че иска да се занимава с писане след като сътворява една рецензия за концерт на „Дорс“. И светът на литературата вече не е същият.
Книгите му са наситени с женски образи
Това го прави любим и на читателките – още повече, че страниците са пълни с особено сполучливата комбинация от секс и смях. Доказателство е точно „Дори каубойките плачат“. Тя излиза през 1976 г. и превръща окончателно своя автор в голяма литературна звезда.
Пренебрегван от критиците, но обожаван от читателите, Том Робинс живее изолирано през последните десетилетия. Но идеите му продължават да привличат погледи – дори на недоумение… Писателят организира например международни дегустации на майонеза. Цял живот подкрепя и легализирането на марихуаната. Женен е два пъти. А книгите му у нас днес се срещат само по антикварните щандове.
Ето няколко цитата от Том Робинс
- „Старая се да избягвам вещества, под въздействието на които се чувствам по-умен, по-силен или по-красив отколкото съм всъщност.“
- „Но помни главното: никога и при никакви обстоятелства не лъжи себе си.“
- „Проблемът е, че забравихме как да работим. Умеем само да получаваме заплати.“
- „Камилата има голяма, грозна, глупава гърбица. Но в пустинята, където по-хубавите, изящни зверове бързо умират от жажда, камилата живее без проблеми.“
- „Когато човечеството е напредвало, това е ставало не защото е било трезвомислещо, отговорно и внимателно, а защото е било дръзко, бунтуващо се и незряло.“
- „Не се оставяй да бъдеш жертва на времето, в което живееш. Не толкова времето ни унищожава, колкото обществото.“
