Успехът му се крие в съчетаването на японското и западното
Роден е на изключително специално място – Фушими. Японците смятат, че там извира една от най-чистите води в страната изобщо. И храмовете са на всяка крачка…
Семейството на Харуки Мураками е изключително интересно
Дядо му е будистки монах, а баща му става учител по японска литература. Бъдещият писател израства в Кобе – пристанищен град, пълен с американски моряци. Точно там се поражда и любовта му към западната култура. А така открива всъщност и джаза, който играе важна роля в живота му до ден днешен. В онези години чете и много книги, също така обожава холивудските филми.
Важна крачка за Мураками е преместването му в Токио, където става студент – при това във времена, белязани от студентски вълнения. Както казва, самият той обаче възнамерявал „да живее нормално“ – жени се много млад, а успява да приключи със следването си едва след седем години. Междувременно е отворил и джаз клуб, наречен Peter Cat. Но както заключава философски, „бъдещето ни не винаги се развива така, както очакваме“.
Всъщност е прав, защото през 1978-а, докато е на бейзболен мач, дочува звука от удара на топката по бухалката на един от играчите. За точно този момент по-късно казва, че се е родила идеята да напише книга.
От тогава до днес има на сметката си 15 романа
Написал е още пет сборника с разкази, както и също пет нехудожествени творби. От тях са продадени милиони, а самият Мураками е преведен вече на повече от 50 езика. А сега навърши и 76 – Нобеловата награда сякаш е единствената, която липсва в богатата му колекция от отличия и признание.
И още нещо, което трудно може да се каже за всеки хитов автор – екранизациите по негови книги се славят с успеха си. Сред тях блести „Карай колата ми“ на режисьора Рюсуке Хамагучи по едноименния разказ на писателя. След излизането си през 2021-а филмът е спечелил близо 90 награди, сред които и „Оскар“.
Сред екранизациите по книги на Мураками блести и „Карай колата ми“, който се окичи и с „Оскар“
Стилът на Мураками е обект на възхищение
Книгите на писателя са потопени в японска символика, но изпълнени с литературни препратки, както и заемки от американската поп култура. Всичко това ги прави необичайни и именно поради тази причина – повече от интересни.
Самият Мураками многократно е споменавал, че сред имената, които са му оказали най-голямо влияние, са Реймънд Карвър, Труман Капоти, Реймънд Чандлър, Селинджър. Всъщност той ги и превежда на японски, толкова дълбоко е свързан с тях.
Знаем и друга популярна история – докато създава първия си роман „Чуй песента на вятъра“ през 1979-а, писателят се чувства толкова неудовлетворен, че го преписва на пишещата си машина на английски. После отново го превежда на японски и го редактира. Много критици наричат по-късно това занимание „антияпонски стил“.
До днес обаче той не чете преводите на английски на своите книги. Сам казва, че те са пълноценни именно в автентичната си, японска версия, на която са написани.
Интересни са сравненията между японския писател и друга икона на съвременната поп култура – Куентин Тарантино. И за двамата се твърди, че владеят до съвършенство препратките към други произведения. Успехът и на двамата изглежда сякаш невъзможен, но е факт, че те са сред най-известните творци днес.
Има и друго – и двамата умеят да интригуват със създаденото. Мураками например бързо разбира, че няма как да пробие на американския пазар, очаквайки някой да го забележи. Затова той намира преводачи, които да работят върху книгите му, и атакува издателите с вече готовите преводи.
Харуки Мураками е автор на 15 романа, пет сборника с разкази и още толкова нехудожествени творби. От тях са продадени милиони…
Встрани от светлините на прожекторите
Въпреки световната си известност и кариерата, продължаваща няколко десетилетия, Мураками, чиито медийни изяви са изключителна рядкост, продължава да твърди за себе си, че е напълно обикновен човек. Също като героите му. За читателите остава удоволствието да пребродват светове, в които тихо звучи джаз, а пътят на героите, търсещи упорито себе си, прекосява някоя котка. Свят, който толкова ни се иска да допълваме с нови и нови истории.