Хъкълбери Фин на 140: „Най-жалкото нещо на тоя свят е тълпата“

21.02.2025 Откъси, Читатели, Читателски дневник

Героят до днес е сред най-известните

„Приключенията на Хъкълбери Фин“ излиза за първи път на прелома на 1884-а и 1885 г. Изненадващо, но британското издание изпреварва американското – то се появява именно през февруари преди 140 години. До днес написаният на диалект роман остава един от най-известните в американската литература. От Американската гражданска война са изминали едва две десетилетия, а езикът на Марк Твен е толкова пиперлив, че сатирата, каквато представлява романът, се впива дълбоко в съзнанието на американците.

Писателят пише книгата като свободно продължение на „Приключенията на Том Сойер“. Много от темите, които се появяват по страниците, са всъщност табу за обществото в онези години. Марк Твен буквално се подиграва с фалшивата набожност, обяснява много истини за социалната справедливост, а и не спестява нищо по отношение на правата на афроамериканците.

Самият Хъкълбери Фин израства на улицата, семейството му е далеч от образцово и точно заради това Марк Твен го надарява със способността да говори искрено и от сърце. Дори самото му име подчертава силата на предразсъдъците – думата huckleberry се използва по онова време за някой, който е твърде незначителен, че да му обърнем внимание.

За силата на книгата може да се съди и по това, че на практика тя е сред забранените по един или друг начин от излизането си до днес. Много от библиотеките отказват да я включат в своите каталози тогава, в края на по-миналия век. Смята се, че темите, които разискват героите по страниците, са неприлични. Диалектния, неприличен на моменти език според разбиранията от онази епоха също пречи на това „Приключенията на Хъкълбери Фин“ да бъде приета.

Парадоксално, но точно афроамериканските дружества започват да критикуват съдържанието на романа в средата на миналия век – въпреки че единственият честен и изпълнен с морал човек по страниците е именно чернокож. Епохата обаче е друга и Марк Твен, който отдавна не е сред живите, е обвинен в расизъм.

Може да се каже, че книги като тази биват забранявани основно защото липсва разбиране за съдържанието им. Или пък защото самите цензори се страхуват от него. Факт е обаче, че за разлика от „Приключенията на Том Сойер“, историята за Хъкълбери Фин е далеч от безобидната детска литература. По-скоро причисляването ѝ към нея е грешка – от времето на излизането на романа, та досега. От друга страна, децата имат право да видят и тази страна на монетата. Защото иначе превръщаме Хъкълбери Фин в роб на собствените ни ограничения – нещо, което Марк Твен иронизира по страниците на книгата особено сполучливо.

Ето и няколко цитата от творба, преживяла толкова епохи, че литературата днес ни се струва немислима без нея

От голямата уста на Хъкълбери Фин

„Тоя път ще кажа истината, макар че е все едно да седна на буре с барут и да го подпаля, само за да видя какво ще стане.”
“Чудесно се живее на сал. Гледаш небето и звездите, лежиш по гръб и се питаш: направил ли ги е някой или от само себе си са се явили?”
„Каква полза да си добър, щом е толкова мъчно, а да вършиш зло е толкова лесно, и при това наградата е все тая.”
“Не ми трябва никаква награда — стига ми да знам, че съм направил добро.”