Лира Литературно-рекламна Агенция
С авторката на три красиво илюстрирани детски книжки от поредицата „Прегръдки“ – Никоела Иванова, говорим за поучителните приказки и топлата страна на живота. Нейните „Прегръдки от Африка“ през 2021 г. печелят Награда за дебют в раздела с детска литература на Националния конкурс за „Южна пролет“ – Хасково, и това е само част от доста други отличия на Никоела в литературата, но най-голямата ù награда е семейството, на което тя посвещава тези мило разказани истории.
-Здравейте, Никоела! Как се насочихте към писането на детски приказки?
-Писането на приказки започна спонтанно – като част от начина ми на общуване с моята дъщеря. Когато тя беше по-малка, приказките бяха инструмент, с който да достигам до нея с лекота и да обсъждаме ситуации, в които тя попада извън дома ни или просто такива, за които исках да е подготвена в случай, че някога се сблъска с тях.
-Защо и в трите книжки приказките са с поука? 
-Благодаря ви за този въпрос! Никой никога не ме беше питал защо приказките са с поука.
Поуката в моите приказки е там, за да има ясно и лесно разбираемо послание към малките деца, но тя не е назидателно размахване на пръст и посочване на единствения правилен отговор или поведение. Всъщност в моите приказки и „лошите“ имат своя втори шанс – те не са осъдени, а са разбрани. В крайна сметка, всички понякога сме лошият герой и това е съвсем нормално. Важно е детето да знае, че грешките се поправят, стига да имаш желание. И е човешко и естествено, даже е неизбежно да грешим. Ако едно дете живее със страх да не допусне грешка, то ние го лишаване от най-хубавото – смелостта да опитваш, без да знаеш докъде ще стигнеш.
Бих искала да убедя децата, че няма един отговор и няма само едно решение на който и да е проблем. Поуката в моите приказки нека им послужи само като идея за това как биха могли да реагират в дадена ситуация. Посланието е, че винаги има изход. А как ще решат да постъпят, това вече зависи единствено от тях. Надявам се да не бъдат пасивни, а още в детството си да настроят своето съзнание на онази вълна, която чрез собствените им действия ги извежда от всяка трудност.
-За каква възраст са вашите приказки?
-Те са за деца в диапазона от 3 до 7-8 години (разбира се, зависи от спецификите на детето, зрелостта му, както и желанието и умението на родителите да ги използват като още едно средство за общуване с децата).
Надявам се там, където свършва последното изречение на приказките, да започва разговорът с родителите.
-Африка и топлите страни ли са ви любима дестинация, или просто те отговарят на представата за топлота и прегръдка?
-В две от трите книги от поредицата „Прегръдки“ героите са африкански животни. Това е така, защото те са изключително благодатни да бъдат носители на човешки качества, а и са интересни и атрактивни за децата. Ако героите не ги интригуват, едва ли и посланията биха достигнали до децата.
И, да, Африка свързвам с топлота, която със сигурност бих искала да достига до децата с всеки ред от приказките, защото те наистина са писани с обич – с онази обич, с която една майка се обръща към детето си.
-Как избирате имената на героите? С Мидичката Къдричка и Рачето Щипчо аз, макар че не съм дете, искрено се забавлявах.
-Тези герои са от книгата „Прегръдки от морето: Приказки с поука“. Имената ми хрумват съвсем спонтанно – когато е възможно, стремя се името да подсказва за някоя от характеристиките на героя. Това помага за изграждане на образа.
-Как протича работата ви с илюстраторката Калина Тодорова?
-С голяма лекота. Калина до такава степен усеща текстовете, че при подготовката на третата книга вече се разбирахме почти без думи. С нея коментираме най-вече израженията на героите – кой колко да е усмихнат, тъжен, сърдит или доволен. Интересното е, че говорим за тях като за хора, защото всъщност те са хора – зад мидичката Къдричка, която споменахте, е скрито едно срамежливо момиченце, което се опитва да се отвори към света и да преодолее притесненията. Зад рачето Щипчо се крие едно момченце, което мечтае да намери приятели, които да не гледат на него с предразсъдъци и т.н. Работата с Калина винаги е удоволствие!
-Вие имате ли домашен любимец вкъщи?
-Нямаме домашен любимец, но често ни се иска да поправим това. Кой знае, може би скоро ще узреем за това решение.
-А кои са приказките, с които сте израснала?
-Благодарение на любовта на майка ми към книгите, бях облагодетелствана да слушам много и различни приказки. Любим разказвач за мен обаче остава Шарл Перо. Обичам щастливия край в приказките и лекотата, която той носи.
Разговора води: Людмила Еленкова
