Архиви на тагове: Иван Голев

Иван Голев Много или малко е това? Отдавна ли беше времето, когато ти ме учеше да играя шах, да карам колело, да ловя риба и да пиша на пишеща машина, или вчера? В съня ни, наречен живот, времето е море. За кратките отрязъци от него то може и да е …

Иван ГОЛЕВ Не бях чел романа на Стендал до мига, в който преди няколко месеца ми се наложи да го редактирам за предстоящото му издаване в „Хеликон”. Преводът е класически – на Атанас Далчев отпреди десетилетия, и редактирането му беше по-скоро фина шкурка. От практика знам, че и по най-добрия …

Иван ГОЛЕВ Внукът ми Крис ми показва какво е направил в детската градина за годишнината от гибелта на Васил Левски. А именно: на един лист, на чийто гръб са разпечатани мисли на Апостола, е нашарил цветовете на българското знаме. Чета мислите на Левски и се спирам на втората поред: „Без …

Иван ГОЛЕВ С годините човек все по-често се замисля над неща, които преди е приемал като банална даденост. Така и аз се размислих за археологията.  Подтикна ме вълнуващата книга на Ребека Раг Сайкс „Родственици. Живот, смърт, любов и изкуство при неандерталците”. Явно колкото повече навлизам в категорията на предците, толкова …

Иван ГОЛЕВ В тия къси и мрачни зимни дни да зачета книга от исландски автор едва ли бе най-умното нещо. Но се случи. Кримката на Рагнар Йонасон „Ледена тишина” ме върна седем години назад, когато с Митко и сина му Тома се озовахме в тази северна страна и суровата ѝ …

Иван ГОЛЕВ Наред с всичко, което остави в българското кино и духовност, Рангел Вълчанов забоде в паметта ми и една култова историйка. Шматкайки се из софийските шопски села, той срещнал старец на преклонна възраст. И в неподправения си прям стил му рекъл: -А бе дядо, виж как си се превил …

Иван ГОЛЕВ В началото на есента, като тръгна пак на детска градина, внукът ми Крис не беше особено щастлив. Нужно му бе време да свикне пак с ранното ставане, навличането на дрешките, закарването му с колата, изоставянето му от „мамито”(!) Все разбираеми и необходими действия, ала… гадни. Една неделна сутрин, …

Иван ГОЛЕВ От главата до петите, ние сме целите в следи от рани. Още от малката вдлъбнатинка, известна като наш пъп, та до последното трупно петно, телата ни са своеобразни пинакотеки на множество разтърсващи картини, в които животът се е вихрил върху нас, оставяйки незабравимите си белези. Ала телесните рани …

Иван ГОЛЕВ Пред блока ни с времето се събраха да живеят пет-шест улични кучета. Нито дребни, нито от най-едрите – може да се каже, стандартен вариант на породата „улично превъзходно”. Сиво-кафеникави, с малки отсенки на бялото и жълтото, те и по козина си приличат и не биха спечелили и най-снизходителната …

Иван ГОЛЕВ След тренировката в Студентски град се отбивам във „Фантастико” на булевард „Климент Охридски” да купя едно-друго за вкъщи и за майка ми, която вече ме чака. Харесвам магазина – на път ми е, приготвят на място доста неща за топлата кухня, а месото им винаги е прясно. Явно …