Лира Литературно-рекламна Агенция
Говорим за него като за явление
Творецът ни напусна на 78, оставяйки едно богато литературно наследство – цял свят, наситен с образи, символи и усещания… Успехите и постиженията на Кирил Кадийски са толкова много, че са трудни за изреждане, но в крайна сметка остава едно-единствено усещане. За поет.
Прозорец към света за него навремето се оказва френският език – още през 1997-а е избран и за член-кореспондент на френската академия „Маларме“. Преди това, в годините до 1990-а, се движи по-скоро по ръба на непоносимостта от страна на режима, много от творбите му нямат официално издание.
Нашата критика го определя като продължител на традиции, започнати от Далчев, Яворов, Дебелянов. Остава обаче усещането, че така и не е оценен докрай – за разлика например от една Франция, където творчеството му е публикувано в 15 книги.
Личното творчество редува всъщност с преводи – изпод перото му се прераждат на български творби от най-големите на световната литература. Сред тях са например Вийон, Рембо, Маларме, Верлен. Една от последните творби, върху които работи, е „Ад“ на Данте. Само преди дни излезе и негова „Антология на френската поезия“.
Мнозина са и световните творци и умове, които причисляват нашия поет към най-големите на времето ни. Нещо повече, Пиер Брюнел, член на Френската академия, твърди, че и Нобеловата награда за литература ще е точно по мярката на сътвореното от българина.
„Човек в моменти на безизходица, на скръб, на отчаяние, макар и неосъзнато, се обръща към изкуството“, убеден е самият Кирил Кадийски, макар че много пъти в наше време предпочита мълчанието. Въпреки това с годините наградите му се роят, кавалер е и на френския орден за изкуство и литература. Много са и езиците, на които излизат неговите творби – наред с френския, това са английски, немски, шведски и още много, много… Точно заради това го наричат и най-превежданият наш поет в чужбина.
Пак за него един друг французин – поетът Ален Боске, още преди десетилетия казва: „Той е сред най-универсалните умове в своята страна днес.“ Канадската поетеса Ан Даймънд, която превежда поезията на Кадийски, създава и книга за него. Томчето носи името „Вторият живот на Кирил Кадийски“. Пак тя прави едно интригуващо сравнение: „Защо ли ми напомня за моя неотдавнашен съсед Ленард Коен, изписал много страници – и двамата литературни мисионерил Квазимодовци, биещи адските камбани над един все по-глух свят.“ Всъщност „може би затова – по думите на нашия проф. Валери Стефанов, – неговата поезия си остава недоразбрана в България и високо оценена в чужбина. Това са стихове, които изискват внимателно четене, защото асоциативната мрежа, която се гради в тях, е изключително богата и сложна. Учители на Кадийски в тази изкусност са едни от най-големите световни поети.“
Личното творчество Кирил Кадийски редува с преводи – изпод перото му се прераждат на български творби от най-големите на световната литература
Но нека почетем поета по най-достойния начин – с негово стихотворение
Под Триумфалната арка и днешното слънце минава –
крал детрониран, изчезва с догаряща слава.
Всичко така си отива: успехи, богатства, злини…
А Триумфалната арка е по-голяма
от всички победи. Ако я няма –
откъде ли ще влизат победите… в бъдните дни.
