Лира Литературно-рекламна Агенция
Той е единственият арабин с Нобелова награда за литература
Египетският писател печели престижното отличие през 1988 г. Много от книгите му обаче са забранени в Близкия Изток. Една от причините е неговият атеизъм. Въпреки това до днес е считан за един от най-модерните писатели. Навремето Нобеловият комитет се произнася, че с книгите си той превръща разказвачеството на Изтока в изкуство, което въздейства на цялото човечество. Творбите му са екзистенциални и водят към дълбокия смисъл. Много често се развиват на фона на Кайро.
Отстрани погледнато, животът му може би изглежда скучен за мнозина. Ражда се именно в египетската столица през 1911 г. Там живее на практика до смъртта си през 2006-а. Дълго време работи като чиновник в най-различни министерства. Така се и пенсионира. А възпитанието му е строго религиозно… Въпреки това от малък обича да чете. Учи философия, но прекъсва и така и не завършва. За интереса му към древната египетска култура пък е отговорна майка му. Тя му показва на ранна възраст пирамидите.
Древен Египет намира място в много от творбите на Нагиб Махфуз, макар че с времето започва да пише за модерния живот. Създава общо 34 романа и над 350 разказа. Много от тях са филмирани. Първата си книга издава, когато е на 17. Нобелова награда за литература печели на 76. Обикновено пише вечер, след като се върне от Министерството. Точно поради тази причина сключил брак едва на 43, та да има време за книгите си.
На Запад Махфуз е известен още преди да получи Нобеловата награда. Той е първият ѝ носител от Арабския свят. Истински бум обаче настава след като я печели през 1988 г. Заради убежденията си е на прага на смъртта през 1994 г. Дълго живее под охрана.
Публикуван е и на български – навремето като Нажиб Махфуз. През 1972-а например излиза „Уличка „Ал Медак“. Преводът е на Лотос Бораджиева
Ето и няколко мисли от нобеловия лауреат
- „Човек е всичко на всичко само човек.“
- „Всеки от нас говори толкова уверено за живота, все едно действително го познава.“
- „Слушам много и затова не чувам почти нищо.“
- „Целият човешки живот може да се изрази в две думи: среща и раздяла.“
- „Страданието е общият език на всички народи.“
- „Ако нуждата да пиша един ден ме напусне, нека това е последният ми ден“
