Еделвайс

Иван ГОЛЕВ

С годините човек все по-често се замисля над неща, които преди е приемал като банална даденост. Така и аз се размислих за археологията.  Подтикна ме вълнуващата книга на Ребека Раг Сайкс „Родственици. Живот, смърт, любов и изкуство при неандерталците”. Явно колкото повече навлизам в категорията на предците, толкова по-интересни ми стават моите.

Неандерталците са живели на Земята около 330 000 години и по най-новите изследвания са различен вид от нашия – Homo sapiens sapiens. Възможно е двата вида на някакъв етап частично да са се смесили, но това са подробности. Повече ме заинтригува приликата с тях и какво от характеристиките им е оцеляло през бездната на времето.

Понеже книгата е адресирана и към масовия читател като мен, най-силно ме впечатли способността на археологията да гради своите заключения върху привидно нищожни следи, останали в пръстта. Изумително е как само по драскотините или отлаганията по зъбите, или по счупванията на костите може да се изгради цялата богата картина на бита, взаимоотношенията и социума на един толкова далечен от нас свят. Нещо повече, с помощта на съвременните ДНК-анализи днес имаме възможност с голяма доза сигурност да знаем как са живели същества, чиито потомци, частични или не, сме ние с вас. С какво са се хранили, как са го добивали, как са го приготвяли, как са си го разделяли, как са го съхранявали, къде са спали, как е минавал денят им, как са отглеждали децата си, на какво са ги учили, как са си помагали, от какво са боледували и умирали. Не на последно място как са възприемали околния свят, от какво са се страхували и как са го преодолявали, с какви оръдия на труда и оръжия са си служели в съперничеството си другите живи същества. В какво са вярвали, как са го изобразявали и са го предавали на поколенията.

Като фен на кримките съзрях много сходства между археологията и разследването на престъпление. Кои улики следва да бъдат взети под внимание и как да не се подхлъзнем в грешна посока. Възстановяването на картината е деликатна и творческа работа, за която се иска изключително богата култура и освободен от предразсъдъци ум. И тогава ми светна мисълта: не прави ли същото и литературата? И този, който я пише, и този, който я чете, изгражда един свят почти от нищото, само на базата на своя опит, наблюдения, хипотези… и чувства. Ала създаденото се превръща в нова реалност, точно толкова истинска, колкото и тази, в която пребиваваме телесно и ежеминутно.

Великият роман или гениалното стихотворение точно толкова дълбоко проникват в нас, колкото и археолозите в скрижалите на времето. Крилатата фраза или малкият епизод ни дават повече познания от хилядите несвързани в едно исторически факти или артефакти. Въпрос на магията на ума и творчеството е да се изгради този нов свят, който всъщност е и стар, и извечен. Стига да имаме очи за него.

Искам да завърша тези наивни мисли със стихотворението на Александър Геров „Еделвайс”, посветено на Иван Пауновски. То казва всичко, за разлика от мен.

Смъртта ме люлее на своите скути

и нещо красиво разказва ми тя:

– Ще бъдеш погребан ти в бездни нечути,

на кал и вода ще ти стане кръвта.

Тъй хилядолетия ти ще пътуваш

в земята, по корени и по листа,

при среща със близките ще се вълнуваш,

ще зъзнеш от зимния вятър в нощта.

Готви се, приятелю, дълго готви се,

когато един еделвайс разцъфти,

в листата му нежни да сбереш свойте мисли

и пак да си спомниш, че си ти, че си ти!

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔