Начало / Автори / Аптеки за душата

Аптеки за душата

158264845494132Иван ГОЛЕВ

От главата до петите, ние сме целите в следи от рани. Още от малката вдлъбнатинка, известна като наш пъп, та до последното трупно петно, телата ни са своеобразни пинакотеки на множество разтърсващи картини, в които животът се е вихрил върху нас, оставяйки незабравимите си белези.

Ала телесните рани са нищо в сравнение с тези на душата. От първия ни плач, през хилядите гръмки викове и тихи стонове, до последното издихание ние безспир кървим невидимо, гърчим се в опити да преодолеем нарушената си цялост, затулваме драскотините, ожулванията, прорезите върху крехката си душевна тъкан и събираме сили за нови. От дребната обида до тежката травма, от неосъществената надежда до непрежалимата загуба, от засегнатата ни суетност до сгромолясалата се върху нас неправда, от препънатата амбиция до срутилата се ценностна система ние понасяме безчет удари, които ни мачкат, снизват, разрушават. И белезите се трупат, трупат, трупат. Единствено нашата вътрешна сила и упорство, несъгласието ни да бъдем разпарчетосани от често пъти безсмислената ярост на съдбата ни позволява да се съберем наново, да се окопитим и храбро да подложим сърца за още по-дълбоките и по-мъчителни идни разочарования.

В мрака на нощта, когато безсънието изважда на показ всичките ни истински и въображаеми грижи и страхове, ние ги разчепкваме с разтреперани пръсти и търсим скъсаната нишка, която пак да завържем, или да усучем, за да издържи до следващия заплашителен опън. И ако утрото ни завари омаломощени, но непредали се, тогава като кратка милувка идва закъснелият сън, който да ни влее нов живец, за да посрещнем деня с възможните му нови заплахи или милозливи отсрочки.

За телесните рани, ако не сме за лекар или болница, се отправяме към аптеката. А къде да отидем, за да си помогнем за душевните?

Лично мен животът ме е научил, че за тях няма по-добър лечител от книгите. Така както аптеките съдържат в миниатюр почти целия ни познат арсенал от средства за телесно изцеление, така книжарниците и библиотеките са събрали всичко онова, което човешкият ум, сърце и съпричастност могат да ни предложат в мигове на тежко униние или изгубена вяра. Също както лекарствата за тялото, книгите съдържат онези възстановителни субстанции, които да закърпят и възстановят раздраната ни душа. Нещо повече, убедил съм се, че по някакъв интуитивен, почти магически начин ние самите посягаме или провидението ни насочва към онези от тях, които биха ни излекували най-успешно. Тогава, като откровение свише, описаното в тях се промъква в най-интимната ни сърцевина и подобно балсам, теши и успокоява наранената ни същност. И покъртени, но облекчени шепнем: благодарим ти, Господи, че си вдъхновил създаването на словото и писмеността, за да пренасят из род в потомство благотворния лек на споделената и разкрита тайна как да постигнем поредното си лично възраждане!

Точно това са книжарниците и библиотеките – аптеки за душата. За тях не е нужен преглед и направление от джипито, а рецептите всеки от нас си ги пише сам. Е да, ако не сме закърмени с уважение и любов към книгите, ако не сме научени или сами не сме се научили да откриваме целебното в тях, бихме били като невежи билкари – сред поле, пълно с лечебни растения бихме набрали само ненужни треволяци. Затова нека приучаваме наследниците си да откриват ВАЖНОТО в книгите, да го търсят и да го препредават на идващите след тях. И това е толкова естествено. Животът не е нищо друго освен едно непрекъснато препредаване на опита, разума и самоизцелението.

Каквото и да мислят по въпроса глупаците, мизантропите и горките безкнижници!

20170908162222_85409

 

Прочетете още

ДЪНОВ

Нещо ме накара

Иван ГОЛЕВ Една сутрин, в края на март, станах със задника нагоре. За което нямах …